Фелдшерите са ядрото на спешната помощ

В началото на декември асистент Пенка Врачева от Медицински факултет към Тракийски университет в Стара Загора защити дисертация на тема: Професиите „Медицински фелдшер“ и „Лекарски асистент“ в България – историческо развитие, съвременно обучение и реализация. Дисертационният труд представя възникването, развитието и реализацията на кадрите с квалификация „медицински фелдшер“, като български опит, настоящето състояние и перспективност в обучението на лекарски асистенти като техни последователи.  С ас. Врачева разговаряме за приноса на фелдшерите в здравеопазването на България и перспективите пред техните „наследници“- лекарските асистенти.

Асистент Врачева, откога датира професия „Медицински фелдшер“ в България?

Една от задачите на историческото проучване на дисертационния труд бе да изследвам възникването на професията, обучението на кадрите през годините и тяхната реализация в общественото здравеопазване. Установих, че професия „Медицински фелдшер“ има 138-годишна история. Тя води началото си от 1879 г. и обучението на фелдшери е първото регламентирано медицинско образование в България, наложено от необходимостта на медицински кадри непосредствено след Освобождението през 1878 г. Временно фелдшерско училище у нас е имало още през 1877 година. Училищата за фелдшери от 1879 г. до 1915 г. многократно се закриват, но и откриват винаги, когато има остра необходимост от медицински кадри, не само за армията, но и за гражданството. Целта е да се осигурят първи помощници и заместници на лекарите във всички направления на медицинската помощ, което налага непрекъснати опити за подобрение на образователните програми и квалификацията на кадрите. С изследването на професионалния път и реализацията на фелдшерите установих, че независимо от водената през различни исторически периоди дискусия да съществуват или не фелдшерите като професионалисти те са приложим трудов ресурс в здравеопазването не само в кризисни периоди. Това обяснява практикуването на кадрите и до наши дни.  
Преустановеното обучение на фелдшери в България от 1999 г. е държавна политика, но потребностите на времето наложиха от 2014 г. в страната, по примера на международния опит, да стартира обучение на лекарски асистенти. Моделът на обучение на тези специалисти е същия както и на фелдшерите.

Защо се стигна до преустановяване на обучението на фелдшерите у нас?

Държавна политика с недостатъчно убедителни аргументи, обвързани с европейска директива и твърдението, че такива кадри извън България няма, което прави професионалистите неразпознаваеми  при трансфера на трудов ресурс в здравеопазването. Всъщност тези кадри съществуват по целия свят под различни наименования и едно от тях е лекарски асистент. С проучването на международния опит в обучението на лекарски асистенти установих, че професия лекарски асистент се практикува в САЩ, Холандия, Канада, Великобритания, Германия, Австралия, Нова Зеландия. Страни като Япония, Сингапур, Китай, Белгия, Испания, Ирландия, Швейцария и други проявяват в различна степен интерес към нея. „Лекарски асистент“ е професия в процес на глобализация. През последните години се утвърждава в европейските страни и е част от стратегията в търсене на икономически рентабилно решение на кадровия дефицит в здравеопазването. Това налага през 2016 г. Европейската комисия да финансира проучване на заинтересоваността на държавите членки на Европейския съюз към разработването на обща рамка за обучение на Лекарски асистенти.
У нас обучението на кадри под името лекарски асистенти стартира от 2014 г. и всъщност те са последователи на фелдшерите.

Какви възможности предлага настоящото обучение на лекарски асистенти?

Лекарските асистенти са кадри, обучени по медицински модел, различен от този на лекарите. Независимо, че са специалисти от направление „Здравни грижи“ те придобиват задълбочени познания по всички основни медицински дисциплини, което ги прави подходящи за реализиране на рутинни медицински дейности. Професиите „Лекарски асистент“ и „Медицински фелдшер“ са специфични. В медицинската йерархията стоят по-близо до професията на лекаря.

Днес дефицитът на медицински кадри изисква ефективно използване на лекарския ресурс. В този смисъл с реализирането на нормативно дефинираните медицински дейности, моделът „фелдшер/лекарски асистент“ осигурява практически възможността на лекарите за насочване на професионалния им капацитет към клинични случаи изискващи по-високо ниво на компетентност по отношение диагностичен и лечебен процес, а това определя фелдшерите и лекарските асистенти като икономически рентабилен за здравната система трудов ресурс.

В България обучението на лекарски асистенти е съобразено с всички нормативни документи в страната за подготовка на медицински специалисти. Курсът на подготовка е четиригодишен, съответстващ на осем семестъра. Хорариумът предполага обучение не по-малко от 4625 часа, от които 2600 часа практическа подготовка. Обучението на лекарски асистенти в Медицински факултет към Тракийски университет в Стара Загора е на високо ниво и с хорариум от 4986 часа. Тази подготовка е впечатляваща и за представители на Американската академия на лекарските асистенти – ААРА, с които установих професионални контакти.

Има ли интерес към професия „Лекарски асистент“ у нас и какви са възможностите за реализация на кадрите?

Да, интерес към професията има. Кадрите могат да практикуват в различни структури на здравната система, реално, там където практикуват и фелдшерите – спешна и първична медицинска помощ, училищно здравеопазване, специализирана извънболнична медицинска помощ. Очакваме с предстоящи нормативни промени освен възможностите за реализация в извънболничната помощ кадрите да могат в бъдеще, с откриване на длъжност „лекарски асистент“, да се реализират и в болнични лечебни заведения.

Осъщественото от мен емпирично социологическо проучване с интервю лице в лице имаше за цел да изследва и анализира избора на специалност и нагласите на студентите лекарски асистенти в Медицински факултет в Стара Загора за бъдеща професионална реализация и продължаващо обучение.  То бе проведено  в периода ноември-декември на 2016 г., като обект на изследване бяха всичките 42-ма, тоест три випуска студенти. Резултатите от проучването дават основание да разглеждаме избора на специалност „Лекарски асистент“ от респондентите-студенти като свободен и в някаква степен осъзнат за по-голяма част от тях. Като последователи на кадрите с квалификация „фелдшер“ студентите са удовлетворени от избора на специалност и обезпокоени от възможностите за бъдеща професионална реализация, познавайки проблемите на фелдшерите като професионалисти в извънболничната помощ. Студентите изказват готовност за бъдеща професионална дейност в здравната система на страната с приоритетен избор Спешна и Първична медицинска помощ. Проучването показа, че студентите имат нагласа и за професионална реализация в болнично лечебно заведение при щатни длъжности за лекарски асистенти и изрично подчертано от тях изискване - дейността да е съобразена със специфичната им квалификация.

В интервюто студентите бяха категорични, че ако условията за реализация не бъдат променени и съобразени с подготовката им ще напуснат страната. Тоест необходими са нормативни промени осигуряващи възможност за пълноценно използване квалификацията на тези специалисти, което е изключително необходимо в условията на дефицит и неравномерно разпределение на трудов ресурс в здравеопазването. Голяма част от фелдшерите са неудовлетворени именно от това обстоятелство - добра професионална подготовка и практически опит и ограниченост на възможностите за автономно вземане на решения в рамките на компетентността им.

Каква помощ могат да оказват на практика лекарските асистенти у нас?

Тези кадри със специфичната квалификация могат да бъдат изключително полезни в Първичната медицинска помощ. За съжаление след структурните промени и нови организационни условия в ПИМП фелдшерите, съответно в бъдеще и лекарските асистенти, могат да практикуват само като наети от общопрактикуващите лекари професионалисти. Тоест, дейността им е невъзможна там, където няма регистрирани лекарски практики. Проблемът има отношение не само към професионалната дейност на кадрите с тази квалификация, но и пряко засяга населението от малките и непривлекателни селища по отношение осигуряване с първична медицинска помощ. Независимо от стимулите, които НЗОК осигурява на общопрактикуващите лекари за откриване на практики в неблагоприятни райони, нерегистрирането на лекарски практики е показателно за нежеланието на ОПЛ-ри за работа по тези места. Всъщност дейността им не е рентабилна за селища и райони, в които се установява депопулация. В такива условия, фелдшерите и техните последователи, лекарските асистенти, могат да бъдат алтернативно решение, което е въпрос на нормативни регламенти, които на този етап законодателните институции не реализират. Това е актуален проблем съществуващ и в други страни, където обаче е намерил законодателно решение.

Лекарските асистенти са приложими и в системата на спешна помощ. Основното им предимство е аналитико-синтетичната компетентност за диагностициране и терапия, съпътствана с практически умения, определяща способността на кадрите за бърза и точна оценка в тежки ситуации на терен. Всъщност заетостта на фелдшерите в спешна медицинска помощ е традиционна.  Към 01.01.2014 г. броят на работещите в структурата е 6 380 души, от които 1457 лекари, 2167 фелдшери, 485 други медицински специалисти и 2271 шофьори. В много филиали на ЦСМП дейността се реализира предимно от фелдшери. За съжаление възрастовата структура на кадрите е такава, че предполага последващо в идните години освобождаване на работни места, така, че надеждата е в лекарските асистенти. Проучването показа, че студентите имат нагласа и приоритетно избират тази структура за бъдеща професионална реализация. Много е важно, обаче, доколко правомощията им ще са в съответствие с компетентността. Да, навсякъде лекарските асистенти работят под лекарски надзор, но това не означава задължително пряко присъствие на надзорното лице в процеса на работа на лекарския асистент, което реално обезсмисля неговата квалификация и възможност за автономна дейност. Надзор означава възможност за комуникация – мобилна, телекомуникация, възможност за съблюдаване на предварително дефинирана автономна дейност. Така е по целия свят, а съвременните технологии предлагат различни технически възможности за комуникация. Експертите, определящи нормативните регламенти за професионална реализация на лекарските асистенти, трябва да съзнават, че необоснованите ограничения в работата водят до неудовлетвореност и демотивация с последваща загуба, тоест емиграция на добре обучени и изключително необходими като трудов ресурс кадри.