Фармацевтите: Купуването на вендинг машини е 1,8 пъти по-скъпо от нощните смени (Допълнена)

Ако в 266-те общини в България се инвестира в денонощна смяна за аптека, това би струвало на бюджета 59 млн. лв. на година. За сравнение, инсталирането на 266 машини би струвало 1,8 пъти повече само за закупуването им, без в сметката да влиза инсталирането и поддържането им. Това каза маг.-фарм. Антон Вълев, председател на Националната аптечна камара (НАК), по време на безпрецедентната пресконференция, на която присъстваха представители на всички фармацевтични организации.

Той беше категоричен, че не трябва да се мисли за вендинг машини изобщо, а за подобряване на достъпа на населението до фармацевтични услуги. „Това означава, че трябва да се дотират непривлекателните дейности, да се направи така, че да има фармацевти по малките населени места“, каза Вълев и припомни, че е имало период в миналото, в който е обсъждано създаването на филиали и дефилиращи фармацевти.

Според председателя на БФС маг.-фарм. Димитър Маринов в малките населени и труднодостъпни райони, както и в местата без денонощна аптека

много по-добра работа върши Методиката за заплащане на НЗОК, отколкото биха свършили машините

„Според мотивите в Законопроекта на „Възраждане“ в 246 общини и 14 области с общо население над 2 млн. души няма денонощна аптека. За 8 месеца след приемането на Методиката за отдалечени и труднодостъпни райони и аптеки с денонощен режим на работа и допълнителното финансиране са разкрити 9 денонощни аптеки, като 7 от тях са в области от описаните 14. 6 нови аптеки са открити в труднодостъпни райони, три от които са в села и малки градове извън областните центрове. Автоматите са пряка конкуренция на аптеките и заради тях вече открити аптеки ще затворят. Ако обаче се повиши целевото финансиране, навсякъде ще има аптеки и няма да има нужда от автомати за лекарства“, категоричен беше Маринов.

Константин Качулев от Националната аптечна браншова организация разказа, че е по Методиката е открил аптека в град Земен, която обслужва 3 общини и малко над 5 000 души. Преди това там е имало дрогерия, а не аптека, но същевременно без дрогерия, аптеката не може да работи, защото не е рентабилно. За да дойде на пресконференцията, което е и неговата форма на протест, той е затворил аптеката за няколко часа и е информирал НЗОК за това. „Пациентите ме подкрепят, но си чакат лекарствата. В организацията работим с вендинг автомати, но е много рисково да бъдат поставени извън аптека и без контрола на магистър фармацевт“, каза той.

Според фармацевтите главният проблем е, че при писането на законопроекта не е търсен експертен, професионален диалог с нито една от фармацевтичните организации.

„За пореден път становищата от фармацевтичните организации не бяха разчетени по правилния начин от някои депутати, защото нито една фармацевтична организация не е дала положително становище в подкрепа на предложения законопроект“, каза маг.-фарм. Аделина Любенова от Инициативния комитет на магистър-фармацевти (ИКМФ). По думите й, ако между първо и второ четене на законопроекта не се организира широка дискусия, отговорността за самолечението на пациентите ще бъде на депутатите.

По думите на председателя на Асоциацията на аптеките в България Николай Костов законопроектът, с който се предвижда въвеждане на вендинг машините за лекарства, е

откровен политически пиар, който предлага потенциално опасно решение за живота на хората

„По отношение на лекарствата имаме свръхрегулиран бизнес от една страна, а от друга страна имаме тотална липса на регулация. Ако този закон бъде приет, трябва да има много сериозна регулация – да е ясно на какви условия да отговарят автоматите, да има списък на продаваните в тях лекарства, да се знаят лицата, които ще могат да зареждат автоматите в машините, медикаментите да са малки опаковки, малки дози, да не съдържат потенциално опасни вещества като псевдоефедрин“, каза той.

Костов добави, че цялата идея е мъртво родена. „Апаратите могат да поддържат не повече от 25 продукта. Трябва да се поставят множество апарати, да се назначи човек да ги обслужва, да се пътува хиляди километри, за да се зареждат. А на възрастните хора няма да им помогне, защото им трябват лекарства по лекарско предписание“, допълни той.

Проф. Генка Петрова от Фармацевтичния факултет на МУ-София заяви, че продажбата на лекарства през автомати носи риск за пациентите, живеещи в отдалечени и труднодостъпни места, тъй като там живеят основно възрастни хора, страдащи от няколко заболявания и приемащи 5 -10 лекарства едновременно. „Допускането на прием на лекарства за тези хора без консултация с лекар или фармацевт е високорисково и е безотговорност“, допълни тя.

Зам.-председателят на БФС Анжела Мизова подчерта, че текстовете в проекта са неясни, не дават отговор какви ще са лекарствата, кой ще обслужва автоматите, а в текста е оставена вратичка по-нататък да се премине и към продажба на лекарства по лекарско предписание чрез автомати. 

Димитър Маринов уточни, че макар законопроектът да се е появил още в предишния парламент, в него сега не е взето предвид становището на БФС. „Поискахме среща с всички парламентарни групи, но получихме отговор само от една.

Нямаме никакъв контакт с вносителя на законопроекта

Опасенията ни се оправдаха, когато законопроектът влезе в зала и видяхме какво представлява дискусията там. Чуха се становища, че при определени условия, чрез вендинг машините да могат да се продават и лекарства по лекарско предписание“, каза той. По думите му предложението на ПП-ДБ  е компромисно, по-меко, но рационално е безсмислено при наличие на Методиката, а ако автоматите бъдат извадени извън аптеките, ще бъдат затворени аптеките.

 „Необходимо е да бъдат малко увеличени средствата за разкриване на денонощни аптеки и такива в неблагоприятни райони, където няма аптека. Парите обаче ще са в пъти по-малко от необходимите средства за поставяне на автомати и същевременно са константа, тъй като броят на аптеките, които могат да бъдат разкрити по тази Методика, е ограничен“, каза още Маринов.

На пресконференцията беше представено проучване, според което общият брой аптеки към вчерашна дата е 3266. От тях 3019 са ръководени от магистър-фармацевт, а 42 – от помощник-фармацевт. Болничните аптеки са 205. Според Националната аптечна карта трябва да има една аптека на 3230 души, а реално у нас има една аптека на 2135 души. В ЕС пък на 4122 души има една аптека.

По време на пресконференцията в Народното събрание Маргарита Генчева от "Възраждане" заяви, че според предложените от тях текстове в ЗЛПХМ вендинг машините ще бъдат вкарани в регистър и да са под контрола на ИАЛ. „Аргументите на фармацевтите са напълно несъстоятелни, тъй като и сега няма назначен фармацевт, който да контроли какво се купува от тях“, каза тя.

„За съжаление този законопроект няма да влезе в зала на второ четене, защото „бялата мафия“ не иска да допусне някой друг да печели от аспирин и аналгин“, заяви съпартиецът й Цончо Ганев.