През изминалия уикенд УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“ беше домакин на 14-ото издание на традиционната Научна конференция по онкология, на която водещи специалисти от страната и чужбина обсъдиха нововъденията в диагностиката, лечението и профилактиката на онкологичните заболявания, съобщават от болницата.
В рамките на форума проф. д-р Майкъл Вайхентал от Клиниката по дерматология, венерология и алергология на Университетската болница Шлезвиг-Холщайн в гр. Кил, Германия, представи нови проекти в лечението на метастатичен меланом, в които участва и нашата страна. Проф. Вайхентал е научен съветник и управляващ директор на най-големия регистър за меланома в света – EUMelaReg. Европейският регистър съществува от 5 години със 17 държави членки и с над 15 хил. регистрирани пациенти от II до IV стадий. От 2021 г. страната ни е част от него с вече изградена мрежа от 15 лечебни заведения, в която централна роля има УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ като водещ център в сферата на онкодерматологията.
На база цялата много детайлна информация в регистъра, която постъпва криптирана и анонимна за пациентите, могат да се правят реални клинични проучвания за ефективност и ползи от различни терапии в различни клинични ситуации.
През последните 15 г. в лечението на малигнения меланом се наблюдава революция, като по думите на проф. Вайхентал на първо място е необходимостта да се избират правилно терапевтичните стратегии.
Той посочи, че все още няма еднозначни международни гайдлайни кои са най-добрите стратегии в лечението. Акцент в презентацията му беше препоръката на Американската асоциация по медицинска онкология от 2022 г., според която комбинираната имунотерапия е препоръчвана в лечението на тези пациенти с метастазирал стадий на меланом. Но това не е валидно за всички държави, защото в някои от тях тази имунотерапията не е регистрирана и не е достъпна. Фактът, че има пациенти с контраиндикации за лечение мотивира екипите на регистъра да направят поредица от проекти, които да анализират базата данни от цял свят, като ги синхронизират, така че да бъдат сравними.
Резултатите показват, че чрез комбинираната имунотерапия се постигат максимални резултати при пациенти, които са в напреднал стадий, но и че моноимунотерапия при определени пациенти е добро средство на избор. Проф. Вайхентал презентира данни от проект, посветен на т.нар. „калкулирано превключване“ с резултати за висока ефективност. При него се стартира с таргетна терапия за по-бърз първоначален отговор на лечението и се преминава след няколко седмици на имунотерапия без пациентът да е прогресирал, за да се извлекат предимствата от двете терапии – бърз и продължителен ефект.
Доц. д-р Ива Гаврилова, водещ онкохирург от Клиниката по онкодерматология в УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“, представи анализ на демографските характеристики в Българския меланомен регистър като част от EUMelaReg. Към момента регистърът включва 509 пациенти и е с високо качество на данните, което респективно означава, че клиницистите и онколозите у нас, които лекуват тези пациенти, взимат изключително експертни решения.
Доц. Гаврилова изложи пред аудиторията някои от предизвикателствата в българския регистър, които могат да бъдат оптимизирани и подобрени. Над 20% от пациентите в регистъра са с недиференциран стадий на меланом. Документацията, която регистраторите са обработвали, е била недостатъчно пълна. Около 8% от пациентите, които са диагностицирани с меланом, са класифицирани като такива с неизвестно първично огнище.
„Това е една много рядка форма на меланом, а установяваме твърде висок процент за толкова малък брой пациенти, което означава, че може би не се познава добре дефиницията й. Установи се, че макар и само в 2%, все пак има пациенти, които провеждат лечение, без да са направили предварително необходимото генетично тестуване. А това е абсолютно задължително. BRAF мутационният статус е важно да се знае не толкова за избора на самия вид лечение, а като информация за изграждане на цялостна дългосрочна стратегия в лечението на пациента“, обясни доц. Гаврилова.
„Двете най-тревожни неща, които установяваме при характеристиките на пациентите в регистъра, са, че те са все по-млади и повечето са с така наречения BRAF мутирал статус. BRAF мутацията е лош прогностичен белег с по-висок потенциал на развитие на заболяването“, посочи също онкохирургът.
По думите й все повече пациенти – 15,4% от всички пациенти в българския регистър, са под 45 години и те са с метастатичен стадий на меланом. Най-често срещаната мутация при кожен меланом е в т.нар. BRAF ген, който нормално е част от пътя на сигнализацията на клетъчен растеж и делене. Мутациите в този ген са отговорни за неконтролируем растеж на клетките при малигнения меланом и подлежат на успешен контрол посредством таргетна терапия, ефективна само при носители на BRAF мутация. Статистически съотношението на пациенти BRAF носителите и тези, при които тази мутация липсва, са със сходно разпределение. У нас обаче, значително по-високо застъпено е носителството на BRAF мутации - 60% по данни на регистъра, което е тревожен сигнал.
