Г-жо Дариткова, председателят на Комисията по бюджет и финанси в парламента Менда Стоянова обяви, че здравеопазването ще бъде вторият приоритет в разходните политики на "Бюджет 2017“. Какво означава това на практика?
Конкретните параметри на бюджета все още не са достояние на народните представители, но коментар от председателя на Бюджетната комисия, който се предполага, че е най-запознат с цифрите, звучи обнадеждаващо. Очакваме бюджетът за здравеопазване да бъде по-голям, отколкото предходната година. Това гарантира една стабилна финансова рамка за сектора.
Кои, според Вас, трябва да бъдат най-приоритетните пера в бюджета за здравеопазване догодина?
По принцип процедурата за изработване на бюджет на НЗОК, който е основен елемент от бюджета за здравеопазване е той да бъде одобрен от Надзорния съвет на Касата и да бъде внесен в Министерски съвет от министъра на здравеопазването. Така че приоритетите ще се определят от политиката, която Министерството е предвидило за следващата година. Разбира се, в рамките на парламентарната процедура, народните представители могат да внасят промени в отделните параметри: в средствата, както са разпределени по пера в извънболнична първична и специализирана помощ, медико-диагностична дейност, болнична помощ и лекарства. Можем обаче да коментираме чак, когато видим предложените числа.
Все пак, като практикуващ лекар, Вие знаете добре кои сектори се нуждаят от по-добре финансиране. Ето сега излезе информация, че се увеличават дълговете на болниците. Свързано ли е това с лимитите, наложени от НЗОК и има ли изход от подобна ситуация?
Болниците работят в режим на лимитиране на месечните си дейности от години. По един и същи начин лечебните заведения са получавали своите бюджетни рамки, като са имали възможност и за известни корекции. Даже тази година имаме новост в определяне на бюджетите. В преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Касата сме дали повече свобода на Районните здравноосигурителни каси да разпределят средствата между отделните лечебни заведения за болнична помощ, в зависимост от това с какъв капацитет работят те. Смятам, че това беше положителна стъпка, защото дава възможност средствата да се разпределят не централно, а по регионите, в които се познава дейността на болницата и всяка една конкретна ситуация може да бъде отчетена. Примерно – отсъствие на водещ специалист или повече приток на пациенти към някой от другите специалисти и това прави бюджетите и лимитирането малко по-гъвкаво. Това е била нашата логика. Иначе амбицията на всяко едно управление е Касата да работи без дефицит, без от това, разбира се, да страдат пациентите. От друга страна, когато се определят приоритетите за следващата година е много важно не само финансовите рамки да бъдат гарантирани, а и дейността да бъде така разписана, че да се даде възможност да се стабилизира извънболничната помощ, така че тя да може да поеме по-голямата дейност и само това, което не може да бъде лекувано там, да стигне до хоспитализация. Факт е, че във времето постигнахме една свръхразвита болнична и недотам добре функционираща извънболнична помощ. И това се вижда и от бюджетите, които разпределяме, защото огромното перо в бюджета на Касата е за болничната помощ и лекарствата. Извънболничната помощ там е слабо застъпена.
Това положение ще бъде ли променено в бюджета за 2017 г.?
Тази година имаше известно увеличение на бюджетите и корекция в дейността на извънболничната помощ с акцент върху някои процедури, които можеше да се извършват там, възможности за извеждане на дейности от болниците. Ще бъде интересно да видим анализа на Касата и Министерството. На този етап виждаме, че натискът върху лечебните заведения за болнична помощ не е намалял. И там продължават същите обороти на пациенти, както и досега. Тоест предприетите мерки трябва да бъдат ревизирани. В тази връзка може да се търсят повече средства само в случай, че наистина се въведат по-ефективни механизми за разпределение на пациентите и за достъп до медицинските услуги, които да получават максимални възможности за диагностика и лечение в извънболничната помощ.
Кои са основните сфери в здравеопазването, които се нуждаят от спешни мерки за подобряването им?
Здравеопазването е една цялостна система. Няма как да се решат проблемите само в отделните звена. Подходът трябва да е комплексен. Такъв е очертан с концепцията „Цели за здраве 2020“ и оттук нататък следват конкретните законодателни решения, които са ангажимент на Комисията по здравеопазване. Ние сме партньор на Министерството на здравеопазването в намеренията му за реформа на сектора. В тази връзка следваме законодателната програма на Министерството. Миналата година бяха приети измененията и допълненията в Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения, тази година в рамките на законодателната програма очакваме измененията и допълненията в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за здравното осигуряване с намерението на министъра отново да се въведе разделянето на пакета, който гарантира Касата. Основно задължение на Комисията до края на годината ще е приемането на Закона за бюджета на НЗОК и държавния бюджет.
Ще има ли възможност за създаване на надграждащ модел на здравното осигуряване, за което пледира депутата от ГЕРБ Семир Абумелих?
Конкретните намерения на г-н Абумелих не бих могла да коментирам, но в рамките на програмата, заявена от ГЕРБ, смятаме, че трябва да се усъвършенства здравноосигурителния модел чрез запазването на основен пакет, гарантиран от НЗОК с достатъчно покритие и универсалност и оттук това, което Касата не може да поеме, да се даде възможност да бъде заплащано и осигурявано от доброволните здравноосигурителни дружества. Това е моделът, който сме разписали в нашата програма и винаги сме смятали, че усъвършенстването на здравноосигурителната система трябва да върви в тази посока.
Това означава ли, че разделянето на основния пакет на Касата в Закона за здравното осигуряване е стъпка в тази посока?
Във вида, в който текстовете са предложени от Министерството, не е.
А възможно ли е да се случи между първо и второ четене на законопроекта?
Искрено се надявам, след като законопроектът мине в пленарна зала и бъде приет от управляващото мнозинство, ще може да сформираме работна група, която да прецизира текстовете и вече наистина да обсъдим какъв е смисъла от разделянето на пакетите. Защото, когато плащането на медицинските услуги се осигурява само от един фонд – НЗОК, имаме лимитиране на дейностите чрез месечни бюджети, наистина логиката на разделянето се губи. За нас е логично да търсим възможност да осигурим допълнителни средства за финансиране на медицинските дейности, които от една страна да разширят обема на получаваната медицинска помощ, от друга страна да доведат до допълнителни мерки за контрол върху изпълнителите на медицинска дейност. Може да се разсъждава в тази посока и работната група да излезе с текстове, които наистина да сложат началото на надграждащ модел на здравноосигурителната система.
Ще има ли ефект от въвеждането на системата с пръстовия автентификатор, според Вас?
Аз искам да знам какъв точно ефект се очаква от Министерството, защото помолихме многократно министъра да ни предостави точни изчисления за оценка на въздействието от въвеждането на пръстов автентификатор. Затова ще се радвам да видя конкретните цифри от МЗ и НЗОК.
Какво стана с ваксините за деца? Има ли недостиг, както беше преди няколко месеца, или проблемът вече е решен?
В момента общопрактикуващите лекари разполагат с достатъчно ваксини, с които да имунизират децата според задължителния календар на Република България. Съгласно прието решение на НС ние имаме и отчет на министъра на здравеопазването за първото шестмесечие на годината във връзка с осигуряването на продукти за имунопрофилактика. Предстои в комисия да бъде разгледан този отчет, министерството го внесе в НС в срок.
Какви са възможностите за диференцирана ставка на ДДС върху лекарствата? Г-жа Стоянова например е категорично против, въпреки че от фармацевтичния сектор неколкократно доказаха, че това няма да се отрази негативно на държавния бюджет, а в същото време ще намали тежестта за пациентите.
Когато се предприемат фискални мерки, те трябва да бъдат обсъдени много добре от експертите, а тяхното категорично мнение е, че отпадането на ДДС няма да се отрази значимо върху крайната цена на лекарствата за потребителя и може да се затрудни контрола. В крайна сметка ангажиментът на всички, които правят политика в сектор здравеопазване е по-скоро да се постигне достъп до качествени и ефективни лекарства чрез засилването на възможностите на НЗОК да поема разходите и да разширява възможността българските пациенти да получават медикаменти като плащат по-малко от джоба си. Това е правилният път на лекарствена политика. Фискалните мерки трябва да ги оставим на финансистите.
Д-р Даниела Анастасова Дариткова - Проданова е родена в Пловдив. Завършила е медицина в Санкт Петербургски медицински педиатричен институт. Областен ръководител на ЖЕНИ ГЕРБ – Смолян. Работи като титуляр на практика за първична медицинска помощ. Депутат от ГЕРБ и председател на Комисията по здравеопазване в 43-то НС.
