Донорството не спасява само един човешки живот, то спасява цялото общество. Това каза пред Нова телевизия Александър Николов, брат на 21-годишния Георги Николов, чиито дарени органи са спасили четирима души.
Александър Николов и Димитър Панайотов са основатели на Фондация „Документалистика“ и на сайта „Последният дар на човека“.
Днес те разказват за тази кауза с призива повече хора да прочетат историите, разказани на сайта, и да се замислят за това колко важно е в обществото ни да се формира чувствителност по темата и всички да направим опит да осмислим необходимостта от даряване, което може да помогне на някой човек и неговото семейство.
„Ние изобщо не вървим напред, вървим назад и сме близо до нулата. В листата на чакащите има между 800 и 1000 души, а трансплантациите годишно не надхвърлят 20-30-40, в това число и от трупни донори. На последно място в ЕС сме. Хората умират е не дочакват орган, на тяхно място в листата идват други, които също не дочакват. Така листата си остава константа“, каза Димитър Панайотов.
По думите на Александър Николов, причините за тази ситуация са много – от една страна, недоверието на хората в институциите, на които е поверен този процес, от друга – предразсъдъците в обществото, от трета – липсата на ясна позиция на Българската православна църква. Така се оказва, че в конкретните ситуации всичко зависи само от личността на анестезиолога – координатор по донорство, а координаторите също заслужават повече внимание и подкрепа, коментира той.
„Нашата единствена утеха е да знаем, че животът на близките ни продължава, но по друг начин и в друг човек – този, който е получил органите им“, каза още Александър.
И пожела в България нещата да се променят така, че да не бъдем на последното място в Европа по брой на трансплантациите.
Спешно да се създаде самостоятелна агенция по трансплантации пълна с Пеевчета и Ванини. Едните ще изпълняват чайна церемония, другите ще бършат праха от мебелите на шефовете си.