Триизмерни модели на тумори, създадени чрез технология на т. нар. биопринтиране, върху които да се тестват различни терапии, е един от най-съвременните подходи в борбата с онкологичните заболявания. Какви са новостите в тази насока в контекста на персонализираната медицина обсъдиха наши и чужди специалисти, които взеха участие във форум в София, организиран от Българската асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД). Основна тема на първото по рода си Училище за персонализирана медицина беше развитието на молекулярна диагностика в онкохематологията.
„България е страната от региона, която успя да „напипа“ първа правилната посока и до този момент успяхме да постигнем добри резултати по отношение на нагласата на обществото, промяна на нормативната уредба и прилагането на „златния стандарт“ в персонализирана медицина“, заяви при откриването на форума председателят на асоциацията д-р Явор Дренски, като изтъкна, че тя е била създадена именно с цел улесняването на този процес у нас.
Събитието бе открито с лекция на д-р Велизар Шиваров – лауреат на престижната награда за млад учен „Питагор“, който е част от екипа на УМБАЛ „Софиямед“ и има богат опит в сферата на клиничната имунология и хематологията. В лекцията си той представи персонализирания подход при миелоидни злокачествени заболявания с конкретни случаи на пациенти, като посочи, че персонализирана медицина е пример за това как новите технологии могат да се използват както за по-бърза диагностика на пациентите, така и за по-успешното лечение на заболяванията им.
От своя страна проф. Колин МакГъкин, който е президент на Научноизследователския институт за клетъчна терапия в Лион, Франция, представи подходите в приложението на 3D биопринтирането за проучвания на рак и клетъчно-базирани модели. Чрез тях се създават триизмерни тъканни модели на тумори с цел проследяването на ефекта от различни терапии. Подобни модели помагат на учените да експериментират с голям брой лекарства и да преценяват кое от тях би могло да е най-подходящо за пациента, без реално той да бъде подлаган на различни лекарствени схеми. Създаването на подобни туморни копия варира от 20 минути до един час и зависи от вида на самите клетки. Поради бързото им умиране обаче тестове с лекарства не могат да се правят за дълго време, обясни той.
Във всеки случай проучванията с помощта на биопринтирането са от изключително голяма полза за фармацевтичната индустрия, както за избора на най-подходящата терапия, така и за разработването на нови лекарствени продукти, единодушни бяха експертите. Доказателство за интереса в тази насока е мащабният проект IMODI, който се реализира във Франция и е насочен именно към новостите в лечението на онкозаболяванията, използвайки инструментариума на персонализираната медицина и биопринтирането. Той е на стойност 43 милиона евро и е подкрепен от редица фармацевтични компании, както и от френското правителство.
