Сформират „отряд“ от прокурори за нападенията над лекари

Оборудване на всички мобилни медицински екипи с паник бутони, GPS системи и възможност за гласова връзка с охранителна фирма или полицията; определяне на прокурори от всяка прокуратура, които да осъществят връзка с управителите на лечебни заведения, в които има спешни приемни центрове; ревизия на охранителните мерки във всички спешни отделения – това са мерките, с които министерствата на здравеопазването и вътрешните работи, както и прокуратурата очакват да намалят агресията над медицински персонал у нас.

Те бяха съобщени на съвместен брифинг на главния прокурор Сотир Цацаров, здравния министър проф. Николай Петров и министъра на вътрешните работи Валентин Радев. По-рано днес те се срещнаха с директори на водещи столични болници у нас, сред които ВМА, „Александровска“, „Пирогов“, както и на болница „Шейново“, където беше нападната д-р Албена Гагова. Именно побоят над нея стана причина за срещата, на която да бъдат обсъдени нужните мерки срещу агресията над представители на медицинското съсловие у нас. В разговорите взеха още участие директорът на ЦСМП-София д-р Георги Гелев и главния секретар на БЛС д-р Стоян Борисов.

На брифинга бяха изнесени данни за случаите на нападения над медицински персонал у нас и последвалите дела в последните години. През 2014 г. са били образувани пет досъдебни производства за посегателства срещу медицински специалисти, а осъдените са четирима, от които само един ефективно. През 2015. са образувани четири досъдебни производства, като наказание е наложено само на едно лице и то е било „глоба“. През 2016 година са образувани две досъдебни производства, осъдените са четирима – двама условно, а двама са с наложена глоба, отчете главният прокурор.

За настоящата година регистрирани форми на насилие над медицински екипи са 52 случая, съобщи от своя страна здравният министър проф. Николай Петров, като посочи, че те не представляват цялата картина на нападенията над представители на съсловието, както и че при половината от тях се касае за „чиста физическа агресия“.

„Очевидно е, че има пропуски, които касаят наказателното преследване на такива посегателства, но не мога да приема тезата, че репресивната или тежката наказателна политика е единственото средство за превенция на такива посегателства“, категоричен бе Цацаров.  Все пак той допълни, че на прокурорите ще бъдат дадени указания за бързи производства и за мерки, които съответстват на тежестта на подобни деяния.

До края на годината МВР ще направи обследване на всички лечебни заведения, които подсигуряват спешна помощ, а впоследствие и препоръки за затягане на охранителните мерки там, където е нужно, заяви от своя страна вътрешният министър Валентин Радев. „Очевидно някъде нещо не е направено, нещо липсва. Министерство на вътрешните работи не може да бъде изцяло отговорно за това, то е част от веригата - като се започне от управителите, фирмите, които охраняват лечебните заведения, стига се до полицията, прокуратурата и главния прокурор“, посочи той. Разходите за допълнителните охранителни мерки ще са за сметка на самите лечебни заведения.

„Очакваме в най-скоро време предписания от страна на МВР, за да бъдат събирани по надлежен начин доказателствата и да бъдат използвани в прокуратурата, за да не могат такива хора, които са посегнали върху живота и здравето на нашите колеги,  да се измъкват“, заяви директорът на ВМА проф. д-р Венцислав Мутафчийски. 

Директорът на ЦСМП-София д-р Георги Гелев от своя страна обясни, че срещата е била насочена най-вече към мерките в болниците, защото поне що се касае до техническото обезпечаване с охранителни устройства чрез паник бутони в линейките, това вече е направено. За съжаление, изтъкна той, продължава да има агресия над спешните екипи. В тази връзка д-р Гелев обясни, че нападенията не се случват в линейките, а на адрес, където на практика няма как да бъде инсталирано техническо средство с цел охрана на екипите, освен личните им телефони, с които лекарите могат да потърсят помощ.