Страните от Европейския съюз трябва да засилят мониторинга над санкциите, свързани с фалшифицирането на лекарства, и да гарантират тяхното прилагане. Тази препоръка се отправя в доклад на Европейската комисия, разглеждащ законодателство в отделните държави членки по отношение на фалшифицирането на медикаменти.
В тази връзка експертите дават за пример Германия, която от 2015 година организира по-детайлно събиране на статически данни не само за фалшифицирането на лекарствени продукти, но и за наложените за подобни престъпления санкции. В бъдеще, се отбелязва в доклада, тази информация ще даде възможност за по-ясно разбиране на ефективността на санкциите. За да засилят действащите мерки, както и тяхната цялостна ефективност, някои държави членки биха могли да обмислят въвеждането на допълнителни наказателни или административни санкции за фалшифицирането на лекарства и активни вещества, препоръчват те.
Докладът се спира подробно и наказанията за тези нарушения в отделните страни, като на практика разглежда прилагането на Директивата за фалшифицираните лекарства, която изисква всички държави от ЕС да въведат пропорционални, ефективни и възпиращи санкции за лицата, участващи в производството и разпространението на фалшифицирани медикаменти. Така например максимумът на присъдите за лишаване от свобода за фалшифициране на лекарства варира от една година в Швеция, Финландия и Гърция до 15 години в Австрия, Словения и Словакия. Паричните санкции за подобно нарушение са от 4300 евро в Литва достигат един милион евро в Испания, а във Великобритания са неограничени.
Във всички държави членки част дейностите, свързани с фалшифициране на лекарствени продукти, представляват криминално престъпление. В седем от тях те се наказват с административни санкции (като глоби), а не с наказателни санкции. В България например наказателните санкции се прилагат само за внос или износ на фалшифицирани лекарствени продукти, а останалите дейности са обхванати от административни санкции.
От доклада става ясно, че максималната глоба за фалшифициране на лекарство у нас е 25 000 евро. По-ниски от нашите са глобите в Дания, Хърватия, Италия, Румъния, Латвия. Далеч по-високи от санкциите в България обаче са тези в Белгия (240 000 евро), Франция (750 000 евро) и Испания (един милион евро).
„Според доклада мерките в страните от ЕС са задоволителни, но в същото време наложените санкции биха били ефективни само при условие, че са добре изпълнени. Призовавам всички държави от ЕС да гарантират, че престъпниците, които фалшифицират лекарства, се наказват. Фалшифицираните лекарства могат да убиват“, заяви европейският комисар за здравеопазването Витенис Андриукайтис.
От ЕК припомниха още, че през февруари 2019 година страните членки трябва да станат част от общоевропейска система за удостоверяване на автентичността на лекарствата.
От там посочиха, че фалшифицираните лекарства могат да бъдат не само неефективни, опасни, но дори и смъртоносни, което ги превръща в заплаха за общественото здраве. Оказва се, че изключително голям спектър от медикаменти може да бъде обект на криминални действия, като например лекарства за лечение на рак, хепатит С и сексуална дисфункция, сочат още данните на ЕК.
