10.89 лв. е средната брутна часова заплата в икономическа дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за октомври 2022 г.
Наблюдава се и разлика между заплащането при мъжете и при жените, като при мъжете средната заплата на час е 12.98 лв., а при жените – 10.29 лв.
Заплащането на час в сектора отговаря на средното за страната въобще, което е 10.14 лв., сочат още данните на НСИ.
Очаквано, наблюдението на статистиката показва, че общо за страната професиите, които предполагат по-висока квалификация, образователен ценз и отговорности, са по-добре платени. На първо място са наетите от клас 1 на Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) „Ръководители“ със средна брутна часова заплата 21.88 лв., следвани от клас 2 „Специалисти“ с 15.65 лв. на час и клас 3 „Техници и приложни специалисти“ с 10.99 лв. на час. С най-ниски часови ставки са наетите в клас 6 „Квалифицирани работници в селското, горското, ловното и рибното стопанство“ и клас 9 „Професии, неизискващи специална квалификация“, съответно 5.29 и 5.66 лв. на час.
Възрастта и практическите знания и умения в упражняването на дадена професия са фактори, които също оказват влияние върху нивото на заплащане, отчитат още от НСИ. Наетите в най-младата възрастова група – до 20 години, получават средно по 5.85 лв. на час, или с 42% по-малко от средната часова заплата. В наблюдаваната съвкупност най-голям дял имат лицата на възраст между 40 и 49 години (27%) и тези на възраст между 50 и 59 години (25%), които получават съответно 10.54 и 9.79 лв. на час. Възрастовата група 30 - 39 години е с най-висока часова заплата 11.51 лева.
Прегледът на часовите заплати по икономически дейности показва значителни отклонения спрямо средната стойност на часовата заплата за обхванатите в наблюдението икономически дейности, отбелязват също така от Националната статистика. С най-висока часова заплата са наетите лица в секторите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (23.73 лв.) и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива“ (16.31 лв.). Най-ниско е заплащането на час в секторите „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 6.36 лв., и „Други дейности“ - 7.11 лева.
Така хуманното здравеопазване и социалната работа се нареждат в „златната среда“ със средно заплащане на час от 10.89 лв.
При за семки в гнусната комунистическа дупка българия. За сравнение една маникюристка е със заработка около 160 лв на час при това без никакви отчислени данъци за гетото. После някакви червени тулупи плюскачи на евтин лекарски труд да не се чудят защо не намират вече налични лекари. Ей така ще си мре глупавото племе утре на улицата за които ритнитопковци, фризьорки ,маникюристки и певачки са им идоли, не тези с висшето образование в здравеопазването и реалните заслуги за обществото.
За всички е ясно, че нашето първенство не може да се мери във финансов аспект с големите западноевропейски шампионати, а дори и с повечето първенства от Централна Европа. Ограничени от финансовите си възможности, понякога е трудно за нашите отбори да привлекат наистина качествени чужденци, но все пак да се каже, че индивидуална класа в нашето първенство отсъства би било погрешно. В българската Първа лига има играчи, които определено можем да кажем, че получават солидно възнаграждение. Такива за настоящия сезон са: Матиас Фаетон – 35 000 евро на месец Руан Секо – 35 000 евро на месец Дюкенс Назон – 30 000 евро на месец Юрген Матай – 30 000 евро на месец Ноа Сонко Сунберг – 25 000 евро на месец Тобиас Хайнц – 20 000 евро на месец Ивайло Чочев – 15 000 евро на месец Рикардиньо – 10 000 евро на месец Ивелин Попов – 8 000 евро на месец
Колкото на негрите и латиносите в Америка, които чистят клозети и никой не ги брои за хора. Ще търсите лекари със свещ вие, долнопробни русофилски комуняги.