„След като един пациент бъде диагностициран и има налице биологична проба – обикновено тъканни проби, обработени по определен начин, да бъде насочена тази проба към генетичната лаборатория, да бъде извършено молекулното профилиране и резултатите да бъдат предоставени на лекуващия онколог, за да прецени кои от наличните терапевтични средства ще бъдат подходящи за конкретния пациент“. С тези думи началникът на Централната генетична лаборатория проф. Алексей Савов обясни пред БНР смисълът от биомаркерни изследвания за онкоболните.
„На практика за основните маркери – за белодробния, за колоректалния карцином, до голяма степен и за рака на гърдата – повечето от изследванията, които се правят за генетично профилиране на тумора, се поемат от фармацевтичните компании, които имат регистрирани пациенти, и на практика за пациентите това не налага да го плащат сами“, допълни той.
По думите на проф. Савов обаче няма точни данни колко от онкопациентите правят такива изследвания заради липсата на регулация на този процес към момента, която според него би довела до проследяването на ефекта от изследванията и от лечението на тези хора.
Сега се разработва амбулаторна процедура, в която участват медицински специалисти и представители на НЗОК. Проф. Савов обясни какво трябва да бъде предвидено в нея.
„Как да бъде регистриран пациентът, как да бъде обозначена лабораторията, към която се изпраща пробата, естествено сроковете за изпълнение и сега са регламентирани и максимално кратки. Но този процес трябва да бъде обединен, за да можем адекватно да отговорим на въпроса колко точно от пациентите стигат до подобен тип тестове и съответно до иновативните терапии“, коментира той, като допълни, че в момента реално няма единна регистрация и меродавни статистически данни.
Важна е и правилната оценка на стойността на тези изследвания. „Границите са доста различни като принципни методи за изследване, като технологии. Зависи даденото изследване колко маркера трябва да включва, като те не са само генетични, някои от изследваните маркери изискват и технологии на имунохистохимия. И тук вече е очевидно, че ако за даден тип карцином е необходимо да се изследват само два маркера, защото само на базата на два маркера има разработени специфични терапии, цената ще бъде една, а ако за друго онкологично заболяване се изискват четири или пет маркера, доколкото има четири или пет медикамента, свързани с тях, цената ще бъде различна. Ако приемем, че горе-долу цената на един такъв маркер е от порядъка на 300-400 лв., различните типове профилирания биха варирали от порядъка на 400 до хиляда и няколко лева, в зависимост от броя на маркерите“, коментира той.
Според председателката на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ) Евгения Александрова е реалистично Касата да започне да заплаща биомаркерите от началото на следващата година. Към момента биомаркерите се заплащат от фармацевтичните компании, но проблемът тук е, че съответната компания заплаща маркера, който съответства на лечение с медикамент, произведен от нея, отбеляза тя. „Т. е. ние не можем да разчитаме, че на пациента ще му бъде покрит целия панел необходими изследвания, за да се направи най-добрият избор за неговата индивидуална модерна терапия, на която всички болни разчитаме да бъде ефективна в лечението“, каза Александрова.
Тя посочи още, че при липсата на регулация също така не може и да се разчита, че всички нуждаещи се в страната имат достъп до тези изследвания. „Без регулация всичко останало е в пожелателен аспект, на принципа на късмета, на някакви други принципи, които не биха могли да покрият всички нужди на пациента“, коментира тя и заяви категорично, че докато биомаркерните изследвания не станат регулативен процес, контролиран и осигуряван от Касата, не може да се говори, че се покриват всички нужди.
