Смяната на болничния статут ще ликвидира здравеопазването във време на световна криза (Обновена)

С 9 гласа „за“, 8 „въздържали се“ и след ожесточена дискусия, депутатите от парламентарната здравна комисия приеха на първо четене предложените от Мая Манолова промени в Закона за лечебните заведения.

Законопроектът предвижда към изборните длъжности управител или директор на лечебното заведение да бъдат добавени и контрольорите, да се разшири списъкът на кандидатите за тези длъжности, като се добави образователна степен по „право“, но се премахне изискването за образование по „здравен мениджмънт“. В законопроекта е добавено още, че управителят/директорът, членовете на съвета на директорите и контрольорът се избират от собственика на лечебното заведение след конкурс за срок от три години. От списъка на лечебните заведения, за които не се отнася изборът на органите на управление и контрол на лечебните заведения пък отпадат центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания.

Срещу промените се обявиха министърът на здравеопазването в оставка проф. Костадин Ангелов, зам.-председателят на БЛС проф. Николай Габровски и председателят на БЗС д-р Николай Шарков. Отрицателни становища изразиха депутатите от ГЕРБ и ДПС, но положително се изказаха народните представители на БСП и ИСМВ. Законопроектът беше подкрепен и с гласовете на ИТН и "Демократична България".  

„По Търговския закон,

след като се регистрират лечебните заведения, нямат право да извършват търговски сделки

Единствено покупките, извършвани от лечебните заведения, се извършват по Търговския закон. Имаме становище от ЕС, където се казва, че лечебните заведения са стопански субекти. Законът за лечебните заведения не казва как се учредява и как се ликвидира лечебно заведение. Ако стартираме такава процедура като първа стъпка за ликвидиране на търговския статут на лечебните заведения, означава да влезем в една ликвидационна процедура, която да трае много години, което изисква изключително фини действия от страна на държавата като собственик. Това на практика ще ликвидира здравеопазването в страната особено по време на световна пандемична криза и ще постави под риск живота и здравето на гражданите“. Това каза министърът на здравеопазването в оставка проф. Костадин Ангелов.

По думите му, ако бъдат ликвидирани лечебните заведения като търговски дружества, възложителят НЗОК, който плаща на лечебните заведения – договорни партньори съгласно разписаното в Търговския закон, Касата ще стане излишна. „Тя ще трябва да плаща на собственика, в случая МЗ, а после той да разпределя субсидии към лечебните заведения. Това на практика означава закриване на българското здравеопазване“, каза министърът в оставка.

Той подчерта, че в законопроекта има сериозни пропуски и неясноти. „Въвеждането на нови стандарти за управление на публичните предприятия е една от приоритетните задачи през последните години, част от които е приемането на Закона за публичните предприятия. При разработването на закона са предоставяни аргументи, че въведените нови изисквания към публичните предприятия, включително държавните и общински лечебни заведения, се базират на най-доброто от международния опит и добри практики в тази област и са в съответствие с Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за корпоративното управление на публичните предприятия. Като цел е дефинирана необходимостта да се гарантира, че държавните предприятия функционират ефективно, прозрачно и по отчетен начин. С оглед на това, за изключването на лечебните заведения от тази регулация, е важно становището на Министерство на финансите като компетентен орган и бъдещата политика в областта на управлението на публичните предприятия. За Министерството на здравеопазването е приоритет държавните и общински лечебни заведения

да предоставят качествено медицинско обслужване в полза на пациентите

като работят по прозрачен начин и при пълна и ясна отчетност на всички техни действия“, каза проф. Ангелов.

Зам.-председателят на БЛС проф. Николай Габровски заяви, че Лекарският съюз изразява силно безпокойство по отношение на законопроекта. „Преди всичко се притесняваме, че с такава скорост се въвежда толкова значима промяна. Конкурсното начало и сега съществува и ако на места има проблеми с конкурсите, то няма как тези грешки да ги поправим с друга грешка. Смятаме, че квалификацията „здравен мениджмънт“ по никакъв начин не може да отпадне. Също така сме много учудени, че е включена образователната степен „магистър по право“ като допълнителна възможност за управител на лечебно заведение. По същата логика можем да включим и инженерите, защото има много апаратура в болниците.  Да се правят толкова важни промени без съгласуване със съсловните организации е най-малкото неуважително.

Българските лекари не са субект на здравната реформа, а равностоен партньор",

каза той. 

Искане за широко обществено обсъждане са изразили в становището си и от Българска болнична асоциация, а от Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение предлагат конкретни изменения на проекта, според които всички кандидати за управители на лечебни заведения с магистърска степен по медицина, дентална медицина, икономика или право задължително трябва да са преминали обучение по здравен мениджмънт. Нови конкурси трябва да има само, ако не са проведени такива по досегашния ред.

От Асоциацията на зъботехниците заявяват, че предложените промени са много радикални и от тази гледна точка изискват задълбочен анализ, и дискусия, в която да бъдат изслушани всички заинтересовани страни и не подкрепят така предложените текстове.

Председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков заяви по време на дебатите, че притеснението е голямо, защото рязката промяна води до катастрофа. „Резките движения в такава обстановка не са най-подходящия подход за решаване на проблемите в най-консервативни сектор „здравеопазване“, заяви той.

„Нужен е надпартиен политически консенсус, за да бъдат реализирани реформите в здравеопазването. Нашата принципна позиция е, че

не трябва да се подхожда на парче“,

заяви депутатът от ДПС доц. Джевдет Чакъров.

„Две от точките в проекта на г-жа Манолова са много важни и касаят бетонирането с кадри, които са неспособни да управляват лечебните заведения в страната, чрез проведените конкурси – 65 на брой. Знам много подробности за тези конкурси, но тук не е мястото за дискусия между нас. Смятаме, че в това отношение законопроектът на г-жа Манолова е изключително навременен, той трябва да бъде решен сега в условията дори на кратко съществуване на това народно събрание. Иначе това, което са написали колегите от УМБАЛ „Царица Йоана“-ИСУЛ, може да се отнесе и към колегите от други стратегически лечебни заведения“, заяви депутатът от БСП проф. Георги Михайлов и допълни, че в периода между първо и второ четене ще направят редакционни поправки, за да могат нещата да бъдат в интерес на здравеопазването.

„Да не би да отричате, проф. Михайлов, цял раздел от здравеопазването, наречен „здравна икономика“? Това е въпрос, който трябва да решим. Ако решим да преминем към премахване на статута на лечебните заведения като търговски дружества, означава да минем към ликвидация. Говоренето за това обаче

засилва интереса на кредиторите на тези лечебни заведения

и това означава, че всички задължения, които те имат към днешна дата, трябва някой да ги поеме“, заяви депутатът от ДПС д-р Хасан Адемов.

„Ние искаме лечебните заведения да бъдат извадени от обхвата на Закона за публичните предприятия. Къде видяхте тези апокалиптични картини, които очертахте“, отсече вносителят Мая Манолова. Тя допълни, че никъде в законопроекта не се предвиждало закриване на лечебни заведения, пренебрегвайки факта, че в мотивите към него е записано, че това е първа стъпка към премахването на статута им като търговски дружества.

„Бъркате понятията в сектор здравеопазване. По отношение на забележките, които правите за ИСУЛ, заповядайте в моя кабинет да ви запозная с цялата преписка по въпроса, както и

с проверките, които са правени от независими структури,

касаещи изпълнителния директор, който беше освободен“, отговори министърът в оставка проф. Ангелов.

„Не само заради процедурни нарушения настоявах този законопроект да бъде разгледан като последна точка от дневния ред, а именно след обсъждане на приоритетите здравеопазването и предстоящите законодателни инициативи, за да можем преди да спорим разпалено, да постигнем някакво съгласие по тях“, каза депутатът от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова.

Депутатът от ГЕРБ проф. Григор Горчев заяви, че здравеопазването е надпартийно и когато трябва да се правят реформи, трябва да има консенсус от всички партии. „Ние ще направим предложение по отношение на директорите на университетските болници в България – преди да бъдат утвърдени от министъра, те трябва да бъдат утвърдени и от академичните съвети. Това предложение ще бъде обсъдено не само с депутатите, но и със съсловните организации“, каза той.