Сензорите за постоянно мониториране на кръвната захар – революция, която подобрява живота на пациентите

Доц. д-р Радка Савова завършва медицинско образование през 1979 г. в Медицинска академия гр. София. От 1980 г. работи като лекар-ординатор в отделение по неспецифични белодробни болести, Морски санаториум с. „Свети Влас”. От 1983 г. е младши асистент в Първа детска клиника към Медицинска академия – София, от 1990 г. – старши, а от 1997 г. – главен асистент. 

Има две признати специалности – по Педиатрия (1986 г.) и по Детска ендокринология и обмяна на веществата (2001 г.) През 2009 г. защитава дисертационен труд на тема „Сърдечно съдова автономна невропатия при деца със захарен диабет”. През 2015 г. придобива академична степен Доцент. Научните й интереси са свързани с епидемиологията на захарния диабет, моногенните форми на захарен диабет и диабетна автономна невропатия.

Доц. Савова, каква е разликата между диабет тип 1 и диабет тип 2? Защо диабет тип 1 се среща по-често при децата?

 Тип 1 захарен диабет е съвременната дефиниция на познатия по-рано инсулинозависим захарен диабет при децата и младите хора. Това е състояние на остро възникнал тежък инсулинов дефицит в резултат на автоимунно разрушаване на произвеждащите инсулин островни В-клетки в панкреаса. Този дефицит води до прогресивно влошаване на здравето на пациента, което може да стане за седмици, дори за дни. При него се регистрират високи стойности на кръвната глюкоза, обезводняване и натрупване на кетони (появява се т.нар. диабетна кетоацидоза). Това е животозстрашаващо състояние, което може да завърши с кома и смърт, ако не се приложи спешна и адекватна медицинска помощ чрез корекция на инсулиновия дефицит и комплексно лечение.

Тип 2 захарен диабет, характерен за възрастното население, е свързан с относителен     инсулинов дефицит. В 80% от случаите е обвързан със затлъстяване. При него най-често не се налага инсулиново лечение през първите години.

Защо е толкова важно непрекъснатото наблюдение на кръвната захар? Какви могат да бъдат последствията при рязко увеличение или спад на захарта?

Кръвната глюкоза, популярна като „кръвна захар“ е основният енергиен източник за всички органи и тъкани в човешкото тяло. Инсулинът, произведен в тялото, е най-динамичният хормон,  който минута по минута реагира на нуждата да поддържа в тесни граници кръвната глюкоза (3.5-5.5 ммол/л). Основното му действие е в черния дроб, където той складира глюкоза или пък позволява освобождаването на  същата в зависимост от нуждите на организма. Инжектиран в подкожните тъкани, действието му се забавя, не е физиологично, има инерция и не може да реагира на обстоятелства с бърз приток или пък бързо отдръпване на кръвната глюкоза, което може да стане за минути (хранене, гладуване, физическа активност). Така рискът от резки промени в нивата на кръвната глюкоза е ежедневие за пациентите с диабет. Честото измерване е най-добрият начин болните да реагират на промените на кръвната глюкоза, които настъпват за минути, като коригират храненето или дозата на инсулина. Спадането на кръвната глюкоза под 3.5 ммол/л, особено под 2.8 ммол/л е опасно и животозастрашаващо състояние. Контролът на повишените стойности също е важен.

Съществуват устройства, чрез които пациентите и техните близки могат да следят нивото на кръвната захар непрекъснато дори на телефона си и да получават предупреждение до 60 минути по-рано. Какво е тяхното предимство?

Сензорите за постоянно мониториране на телесната глюкоза (те измерват не капилярната глюкоза, а тази в тъканната течност на подкожието), са съвременна технологична революция, която рязко подобри живота на пациентите в няколко аспекта.

Първо, чрез тях се получава периодична информация (на всеки 5 минути) за стойностите и тенденциите за промяна на глюкозата по различно време – хранене, физическа активност, нощен сън и пр. Благодарение на тази информация диабетикът взема по-верни решения за своето лечение.

Второ, сензорите изпращат аларма при спадане на глюкозата под критични стойности, особено по време на нощния сън и при малките деца.

Трето, благодарение на тях се получава разкрепостяване от фиксирани дози и диети, инсулинът може да се дозира гъвкаво в зависимост от стойностите на глюкозата в момента и приетите въглехидрати.

И на четвърто място - чрез сензорите пациентът натрупва собствен опит, самообучава се, постига се по-малка зависимост от лекарското мнение. Достига се до по-верни решения по отношение на лечението.

Проблемът с непрекъснатото мониториране на кръвната захар на бебетата е сериозен. Какви са по-щадящите начини, за да се постигне това и родителите да са наясно със състоянието на детето си във всеки един момент?

Няма по-щадящи начини от прилагането на сензор за постоянно мониториране.  Няма и по-информативни такива. Прилагаме сензори и на бебета, макар и да излизаме от препоръчаните възрастови рамки.

Да поговорим за по-големите деца. Често, когато са без родителски контрол, те си позволяват да нарушат диетата и това да повлияе негативно върху нивото на кръвната им захар. Има ли начин родителите да контролират това?

Чрез сензорите за непрекъснато мониториране на глюкозата родителите могат в реално време да получат информация на своите мобилни устройства и така да проследяват стойностите на телесната глюкоза на своите деца дистанционно. Ако информацията е само в личния телефон на детето или четеца на сензора, те просто могат да прегледат данните и статистиката вечер.

Каква е ползата за лекарите, ако могат да проследят във всеки един момент нивата на кръвната захар на пациентите си? Защо това е толкова важно? 

Има приложения, чрез които лекарите също в реално време да следят стойностите на телесната глюкоза на своите пациенти – обременяващо и ненужно по мое мнение, защото пациентите ни са много. Но да се прегледат данните от сензорите от например 25 000 измервания за 90 дни, средните стойности, електронно изчисленият гликиран хемоглобен и варирането на глюкозата е много полезно в рамките на една консултация.