Свикнали сме, че когато получаваме дадена услуга, не е необходимо да плащаме за нея

"До голяма степен неплащането на здравни осигуровки е заради нежелание от страна на българските граждани. Свикнали сме, че когато така или иначе получаваме достъп до дадена услуга, не е необходимо да плащаме за нея". Това каза икономистът Стоян Панчев в студиото на предаването „България сутрин“ по телевизия „България On аir“, коментирайки темата, че 719 000 са били здравнонеосигурените през 2017 г. 

Да сте чули на някого наистина да е бил отказан достъп до лечение? Най-вече в "Спешна помощ". Освен това, работата на лекарите не е да събират пари, а да лекуват. А и си представете, ако бъде отказана лекарска помощ на някого, какъв скандал би се разразил в медийното пространство", допълни още Панчев.

Според председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП) адв. Пламен Таушанов проблемът е в политката на държавата. "Проблемът е, че политиката на правителството е неправилна. Ако през 2008 г. българският гражданин можеше да възстанови здравноосигурителните си права, плащайки вноските си за 12 месеца назад, то от 2010 г. този срок започна да се увеличава и стигна до 60 месеца в момента“, казаа той.

„40% от здравнонеосигурените българи влизат в болница, когато се разболеят, през порталите на „Спешна помощ“. Останалите 60% влизат в лечебните заведения отново боледувайки, като социалните служби им покриват разходите за лечението. Имаме 9 категории хора, за които държавата трябва да плаща здравни вноски, но тя не го прави. Например държавата трябва да внася по 22 лв. за пенсионер всеки месец, а за ученик по 19 лв. Така възниква недостиг в системата и всяка година има дефицит в НЗОК, който е 300-400 млн. лв. Поради това ние, българите, доплащаме 51% от сумата за лечението ни, което е най-високият процент в Европа“, допълни Таушанов.