Средно 1 на 18 жени и 1 на 40 мъже в САЩ са преживели сексуален тормоз и свързани с него мъчителни преживявания на работното място, сочат данни от американско проучване, коментира Агенция Ройтерс.
Това представлява почти 7 млн. жени и 3 млн. мъже, които са съобщили за нападение, нежелан сексуален контакт или словесен тормоз от шеф, ръководител, колега, клиент или клиент, съобщават авторите на изследването, публикувани в American Journal of Preventive Medicine.
„Сексуалното насилие е широко разпространен проблем, който обаче е предотвратим“, посочва Катлийн Базил от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) в Атланта, Джорджия, водещ екипа на изследването.
Терминът "сексуално насилие" се определя като нежелано сексуално проникване чрез използване на сила, алкохол или наркотици; секс под натиск или насилие; нежелан сексуален контакт, като опипване; нежелани преживявания, като излагане на сексуални части на тялото и сексуални забележки.
Изследователският екип е установил, че 5,6% от жените и 2,5% от мъжете са докладвали за някакъв вид сексуално насилие от извършител, свързан с работното място. Около 4% от жените са подали сигнал за тормоз от лица, които не са служебен авторитет, а 2% са заявили за тормоз от властите. Около 2% от мъжете са подали сигнал за тормоз от лица, които нямат служебен авторитет, и около 0,6% са докладвали за тормоз от данни на властите.
За жените най-често съобщаваният акт на насилие е бил нежеланият сексуален контакт, а за мъжете - нежелани сексуални преживявания като сексуални забележки.
Около 1 млн. жени, или 0,8%, са били изнасилени от колега, който не е бил служебен авторитет. Около 400 000 мъже, или 0,4%, са били принуждавани сексуално от колега, а 184 000 са били принудени даосъществят сексуален акт в друг човек.
И за мъжете, и за жените най-честият регистриран феномен е бил страхът от сексуално насилие.
„Голяма част от извършените действия се извършват не от шефовете, както често се предполага, а от колегите и, което е по-интересно – от клиентите“, коментира Адриен О'Нийл от Университета Дийкън в Австралия.
„Много често чувам това от медицински сестри, психиатри и медици от Спешна помощ. Там, на тяхното работно място, те са били принуждавани да приемат, че трябва да се примирят с нежелан сексуален контакт и сексуална агресия, защото техният приоритет е лечението на пациенти преди всичко“, обяснява тя и допълва, че тези фактори излагат медиците на висок риск от сърдечно-съдов инцидент.
Сексуалният тормоз, свързан с работното място, засяга също така колегите, които стават свидетели на поведението, близките на жертвата и децата на жертвата, гласи коментарът на д-р Джеймс Кембъл Бърз от Тексаския университет в Арлингтън.
Фирмените политики трябва да включват по-строги мерки за превенция на сексуалнато насилие на работното място и по-добра информираност сред служителите, допълва изследователят, а това включва и повишено внимание към онези от тях, които са склонни към девиантно поведение, смята той.
„Най-голямата трагедия е, че това не е злополука на работното място“, обяснява в заключение д-р Бърз.
„Това е предотвратима форма на злонамерено, мотивирано поведение. Един акт на сексуално насилие на работното място повишава нивото на заплаха за цялото работно място", категоричен е той.
