Приблизително 23% от парите в системата на здравеопазването се плащат от гражданите за частни медицински услуги и като доплащане за лекарства. Това съобщи румънският министър на здравеопазването Александру Рафила, цитиран от Аджерпрес. Министърът взе участие в събитието „Иновативна Румъния: устойчива и конкурентоспособна държава, членка в ЕС и ОИСР“.
„Средно в Европейския съюз публичните средства, отделяни за здравеопазване, са около 9%, докато в Румъния процентът е 4,5%. Около 23% от парите, които хората плащат, са компенсирани лекарства, така че ние сме на 4,5%, към които трябва да добавим около 1%. Така достигаме до едни 6%, което е малко“, каза министърът.
Ръководителят на представителството на Европейската комисия в Букурещ Рамона Чириак представи някои статистически данни относно румънската здравна система във връзка със стандартите на ЕС.
„Разглеждайки моментната снимка на румънската здравна система, виждаме реални институционални усилия за подобряване на ситуацията, но и системни предизвикателства. Румънската здравна система е изправена пред значителни предизвикателства, едно от които е недостиг на работна ръка и умения“, коментира тя и цитира данни от статистиката:
През 2021 г. на 1000 души население са се падали 3,5 лекари, което е по-ниско от средната стойност за Европа, въпреки по-големия брой завършили медицина.
Съотношението на медицинските асистенти към общия брой на населението е особено ниско, с едва 0,9 медицински асистенти на 1000 души в сравнение със средното за Европейския съюз – 7,9. Освен това, броят на завършилите медицински асистенти е сред най-ниските в ЕС.
Според Рамона Чириак емиграцията на медицински персонал допълнително задълбочава дефицита на кадри.
„Румъния е държавата в ЕС с третата най-ниска продължителност на живота по брой очаквани години при раждане, както и с третата най-висока смъртност от лечими заболявания. Имаме ниво над средното за ЕС но смъртност поради рак, открит в последен стадий“, каза тя и добави:.
„Като цяло разходите за профилактика са под средните за ЕС, имаме нарастващо потребление на антибиотици, бавни темпове на въвеждане на електронно здравеопазване и обща дигитализация на здравната система“, подчерта Рамона Чириак.
