Регистър с отделните специалности в медицината, в които да бъдат вписвани всички болни, предлага изпълнителният директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“ проф. Генчо Начев. „Трябва да се създаде система за контрол“, заяви той пред БНТ и допълни, че тази система трябва да представлява регистър за всяка една отделна специалност.
Проф. Начев обясни, че чрез системата всеки пациент ще бъде вписван в определения за състоянието му регистър в реалното време на хоспитализация, като в него ще залегнат и всички дейности по приложеното му лечение, включително и промените в здравословното му състояние след изписването. „По този начин в края на годината ще може да се извади точно какво е качеството на дейността, колко са починалите пациенти, колко усложнения има, какви са те“, отбеляза проф. Начев. Той обаче беше категоричен, че за да съществува подобна система, тя трябва да бъде законово установена. „Касата не заплаща случай, ако той не е вкаран в регистъра“, допълни проф. Начев и посочи, че само така може да има истински контрол в системата на здравеопазването.
Директорът на „Света Екатерина“ предположи, че най-вероятно ще има съпротива от страна на съсловието срещу подобна система. „Съсловието е това, което трябва да натисне, то трябва да се саморегулира“, заяви той. На въпрос защо в такъв случай тези регистри не са факт, Начев отговори: „Защото част от съсловието няма интерес“.
Той допълни, че е предлагал на няколко правителства подред създаването на подобна единна система, но за момента никой не е предприел мерки за реализирането й.
Начев коментира накратко и темата с пръстовата идентификация и вчерашното решение на ВАС, с което тя беше обявена за незаконосъобразна. „Първо, много малко време е минало от въвеждането й. Второ, много зависи как е организирана тази работа“, отбеляза той и допълни, че в неговата болница не е имало проблеми. Запитан дали идеята за въвеждане на пръстовите идентификатори е довела до по-добър контрол проф. Начев коментира: „Така мисля аз. Но дали е така, ще се види след шест месеца или една година, когато може да се реши този контрол адекватен ли е бил“.
Във връзка с проектобюджета на НЗОК за 2017 г. и заложените допълнителни средства в размер на 250 млн. неговото мнение е, че те няма да се усетят. „Една голяма част отиват за лекарства“, изтъкна той и коментира, че съотношението между средствата за медикаменти и парите за болнична помощ у нас са почти едно към едно, какъвто модел няма никъде в света. По думите му, обичайното съотношение е 2,5 към 1 в полза на болниците. „С това не искам да кажа, че парите за лекарства в България са много, парите за болници са малко - да и за лекарства може би не са много, но съотношението е нарушено“, посочи той.
„Няма смисъл да коментирам има или някакви финансови интереси, няма ли. Всички знаем силата на фармацевтичния сектор, възможностите за лобиране, възможностите за въвеждане на нови препарати, в което няма нищо лошо, ако те са етаблирани и това, което се пише – че удължават живота или намаляват симптоматиката, е вярно“, добави проф. Начев. В подобни случай според него новият медикамент трябва да се заплаща с публични средства в рамките на година, след което да се прецени дали обещаният ефект е факт, а ако не е, фирмите да върнат изразходваните финансови ресурси.
