Националният раков регистър на практика е пред спиране на дейността си. Структурата е изправена пред сериозен проблем за бъдещото си функциониране. За тази опасност предупреди пред Zdrave.net. неговият ръководител проф. Здравка Валерианова. Припомняме, през пролетта стана ясно, че регистърът ще бъде прехвърлен от Специализираната болница по онкология в София в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Мярката е част от процеса по централизиране и модернизиране на системите за мониторинг на здравеопазването в България, аргументира тогава промяната здравният министър Петър Москов.
Оказва се обаче, че към днешна дата не са предприети никакви мерки за градивното преместване на регистъра и неговото функциониране.
„Няма яснота кой ще финансира регистъра, какво ще стане с хората, които в момента работят в него, няма и яснота къде точно ще бъде разположен той, защото от НЦОЗА написаха писмо, че не са в състояние да го поемат, ако нещата не се решат структурно, кадрово и с ясно финансиране”, обясни проф. Валерианова. Тази година СБАЛО не е получила и финансиране за дейността на регистъра от Министерство на здравеопазването.
Проф. Валерианова допълни, че ситуацията е довела до това, че в момента лечебните заведения не знаят към кого да подават данните си за онкоболните. „Нито НЦОЗА може да приеме информация в такъв обем, нито някой може да ги задължи да я подават към СБАЛО, защото регистърът по нормативни документи вече не е структура към болницата. На практика който реши, подава информация, а който не – не я подава, въпреки че в клиничните пътеки и процедури е записано изискване на НЗОК за подаване на данни и всичките протоколи от онкокомитети да бъдат изпращани към раковия регистър”, допълни тя. Оказва се и че нито една институция не проверява дали лечебните заведения спазват този ангажимент.
„Става въпрос за много сериозна база данни, която съдържа над 80 характеристики за всеки отделен случай от рак, които не само се регистрират, но и се проследяват динамично. Те се изпращат към всички международни институции”, подчерта проф. Валерианова в коментар за важността на структурата.
Заради проблема с липсата на финансиране и визия за бъдещето на системата, голяма част от работещите както в националния регистър, така и в регионалните структури са напуснали. „В момента единственият лекар в националния регистър съм аз, нямаме статистик, нямаме и информатик”, отбеляза тя.
Проф. Валерианова поясни, че преди да се вземе решение за преместването на националния регистър, в НЦОЗА е бил разработен механизъм за надграждането на съществуващия софтуер и други подобрения, но не те не са били взети предвид. По този начин, сега съществуващата система на регистрация губи съществена и важна информация за онкологично болните и не може да се отчете действителния брой на заболелите от рак в страната, обясни специалистът.
От своя страна директорът на НЦОЗА проф. Христо Хинков обясни, че в момента се нарушава наредбата, регламентираща дейността на регистъра – (Става въпрос за наредбата, с която на практика структурата се прехвърля в НЦИОЗА – бел. ред). „Ние трябва да го изградим, да го създадем този регистър, не можем да го направим, защото най-малкото нямаме средства, с които да обявим обществена поръчка за софтуер“, отбеляза той. „На практика регистърът може да умре в този си вид, което е голям проблем“, категоричен бе той. „Ние нямаме хора, които да поддържат този регистър“, отбеляза още проф. Хинков. Според него, за да заработи системата пълноценно, би трябвало специалистите от СБАЛО да се прехвърлят в НЦОЗА. Решение за това обаче все още не е взето.
