Психиатричната грижа: Остава проблемът с липсата на социални услуги след престоя в болница

Работещите в държавните психиатрии се пребориха за значително увеличение на заплатите – 50% от 1 май за целия персонал.

В очакване на по-високите възнаграждения лекари, сестри и санитари продължават да се грижат за пациентите в мизерни условия и със застаряващ персонал. Нерешен остава и въпросът за пребиваващите с години в психиатричните болници пациенти, които няма къде да бъдат настанени.

Медицинската сестра Иванка Митева от 1985 г. работи в държавната психиатрична болница в добричкото село Карвуна. Когато отива там по разпределение, е впечатлена от добрите условия, а днес обстановката е коренно различна.

Държавата трябва да осигури извънболнична грижа за тези пациенти, смята тя. По думите ѝ, настойници на болните, поставени под запрещение, злоупотребяват с подопечните си, а без съгласието на настойника пациент не може да бъде настанен в дом. „Този пациент не може да бъде изписан, без настойникът да дойде да се разпише. Изключват си телефоните, сменят си телефоните, заминават в чужбина. В момента в Карвуна има 16 човека, които се влачат с години“, коментира тя пред БНР.

Близо 50 души са трайно настанени в психиатричната болница в Карлуково, Ловешко. Роднините са продали имотите и тези хора живеят постоянно в психиатрията, казва директорът на лечебното заведение д-р Христо Василев.

В момента излизат навън, не пият лекарства, няма кой да ги контролира и след месец-два се връщат, описва порочния цикъл той. „За да не се върнат при нас, трябва да бъдат поети от социални асистенти, които да следят за приема на медикаменти, да съдействат за всякакви затруднения, които имат в общността. И тези хора ако следят за приема на медикаменти, пациентите не биха се връщали обратно в болницата“, смята д-р Василев.

Ако от всички 12 психиатрични болници излязат трайно живеещите там, ще се облекчат както бюджетът, така и работата на медицинските специалисти, посочва директорът на болницата.

Даниела Събева е управител на комплекс за психично-здравни услуги в Ловеч, който е към фондация „Глобална инициатива в психиатрията“. Защитеното им жилище е успешен модел за последваща рехабилитация и подкрепа след престой в психиатрия.

„Имаме 12 човека. Тази година направихме нещо иновативно – благодарение на Община Ловеч разполагаме с апартамент, където настанихме 4 човека с по-ниска степен на зависимост от грижа. Живеят почти самостоятелно. При тях персонал ходи един-два пъти в седмицата, подкрепяме ги. Трима работят, само един не работи. Изготвяме оценка на потребностите, план за подкрепа и работим в различните сфери“, споделя тя за БНР.

Много е важна стъпката след психиатрията – да има кой да им подаде ръка и да ги подкрепи. Тези хора са изгубили своята подкрепяща среда. Нямат близки, нямат приятели, нямат работа, подчертава Събева. По думите ѝ, много от тези пациенти са изгубили и трудовите си умения, затова се налага да ги подкрепят и в заетостта им.

Много лица, които са трайно пребиваващи в психиатриите, не са насочвани към социални услуги, изтъква тя. „Държавата не предлага кой знае какви възможности, за да ги подкрепи. Има какво да направи в тази посока. С психиатрията трябва да работим в екип. Тези хора, след като са стабилизирани медикаментозно, би трябвало да бъдат подкрепени, излизайки навън. Да припознаят нашата роля като подпомагащи специалисти, да ги насочват към нас. Тази връзка понякога се губи“, споделя Събева.

Социалните предприятия, разкрити към съществуващи социални услуги, се броят на пръстите на двете ръце, пояснява тя. За ловешкия клон на едно такова арт ателие – „Творилница“, Даниела Събева разказва: „Изработваме текстилни изделия. Много от хората полагат труд в социалното предприятие. Имаме програма „Подкрепена трудова заетост“. Това подобрява качеството им на живот. Имаме клиенти, пребиваващи в психиатрията повече от 10 години. Започвайки работа при нас, си намериха квартира, живеят живот извън психиатрията, който води средностатистическия българин“.