Честотата на бронхиалната астма у нас е 4,59%, от астма страдат близо 230 000 българи, като приблизително 3,74% или около 8000 от тях са с тежка форма на заболяването. Тези данни бяха представени на пресконференция, с която бе даден старт на информационна кампания „ИзДишайАстмата“. Тя ще включва поредица от инициативи, посветени на 6 май, който се отбелязва като Световен ден за борба с астмата.
Астмата е вариабилна болест, понякога диагностиката й отнема година и повече, обясни алерголожката от Клиничния център по алергология от УМБАЛ „Александровска“ проф. Мария Стаевска.
По думите й при 17% от пациентите е налице трудна за лечение астма, а при 3,7% - тежка астма. Проф. Стаевска подчерта, че астмата е проблем в световен мащаб и за съжаление, заболеваемостта нараства в последните години.
„Заболяването прогресира, ако хроничното възпаление на дихателните пътища не се лекува своевременно. Ако инхалаторното поддържащо лечение не е достатъчно, се преминава към лечение със системни кортикостероиди, което обаче е съпътствано от странични ефекти“, каза алерголожката.
Тя бе категорична, че своевременното диагностициране, оценката на тежестта и оптимално лечение на астмата са от огромно значение за пациентите, а добрата новина е, че у нас вече се прилагат най-съвременните биологични терапии, които са достъпни и се реимбурсират от НЗОК.
По думите на проф. Стаевска 14% от пациентите с астма са с някаква степен на инвалидност, а при боледуващите от тежка форма на заболяването директните разходи са с 43% по-високи. В много голям процент от случаите – над 80%, пациентите с астма имат тежка съпътстваща коморбидност, обясни тя.
Проф. Стаевска подчерта, че биологичното лечение при тежка астма, приложено навреме, може да подобри значително контрола на заболяването, да ограничи употребата на кортикостероиди, да редуцира максимално хоспитализациите и да позволи на пациентите да водят отново пълноценен живот без ограничения.
„Добрата новина е, че пациентите с тежка астма имат достъп до всички съвременни биологични терапии“, сподели тя.
„Системните кортикостероиди следва да са последна алтернатива в лечението на астмата. Ако се ползват от пациента, трябва лекарят да оптимизира и повиши дозата на поддържащата инхалаторна терапия и ако това не е достатъчно, да обмисли съвременно лечение за тежка астма, което моят опит показва, че има положителен ефект и пациентите постигат контрол на астмата“, посочи д-р Радка Александрова, пулмолог от системата на извънболничната помощ с дългогодишен опит в лечението на такива пациенти.
„Често пациентите с неконтролирана астма първо се срещат с личния лекар. Той може да назначи допълнителна терапия, с която да се овладеят симптомите на заболяването, да насочи пациента към специалист от доболничната помощ или при тежък пристъп да насочи пациента за хоспитализация. Важно е пристъпът на пациента да бъде своевременно оценен и документиран. Това ще позволи на доболничния специалист да бъде информиран за актуалното състояние на астмата при пациента“, сподели общопрактикуващият лекар д-р Михаил Михов, председател на Управителния съвет на Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари.
Кампанията се провежда с подкрепата на Посолството на Великобритания у нас, на Министерството на здравеопазването, Столична община, Община Бургас, Община Пловдив, Община Русе, Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари (ДСОПЛ). Организатор е фармакомпанията АстраЗенека.
В рамките на инициативата ще се разгърнат различни активности на много места в страната, ще се разпространяват информационни материали, а на Световния ден за борба с астмата – 6 май, знакови сгради в големи градове ще бъдат осветени в знак на съпричастност към тази кауза.
Преди 1 месец една друга Звезда каза, че са 700?!