„Кръстосанато донорство се случва на база случайност. Тя може да предопредели и повече и по-малко случаи, защото при нея няма закономерност. Битката за законодателната промяна беше, за да може дори и в случай, че има две такива двойки, трансплантацията да може да се реализира. Дори да е само за двама пациенти. Това е хуманно. Второ – това нещо се прави в Европа, в която сме и ние. Никак не е логично всички други да го правят, само ние – не.“ Това каза проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология на Александровска болница и председател на Българското нефрологично дружество, в интервю за Zdrave.net по повод предстоящото второ гласувана в парламента на промените в Закона за трансплантациите, които разрешават кръстосаното донорство у нас.
„То е по-особен вариант на осъществяване на бъбречна трансплантация, тъй като касае трансплантацията от жив донор. Примерът е ако една майка с кръвна група А има дете, на което трябва да се дари бъбрек, но то е кръвна група Б, тя не може да го направи, защото са несъвместими. И това е проблем. Успоредно с тази двойка има друга, при която майката е с кръвна група Б, а детето – с кръвна група А, където също е налице несъвместимост. Вариантът да се случат тези трансплантации е, когато майките си разменят местата. Това обаче не се случва така просто, както го описвам. Не може да им сменим местата само на базата на кръвната група. Има и други имунологични показатели, които също трябва да са съвместими минимум 50%. Едва тогава може да се случи трансплантацията“, каза още проф. Паскалев.
Той подчерта, че принципите на медицината не могат да бъдат пренебрегнати.
„Парадоксалното беше, че такива трансплантации се правят на български граждани в чужбина, които в последствие идват при нас. Ние не можем да ги правим, но сме длъжни да ги проследяваме. Няма никаква логика в това“, допълни проф. Паскалев.
Очаквайте цялото интервю с проф. Емил Паскалев
