"Ваксини сррещу COVID бяха разрешени под условие, т.е., те не са разрешени за употреба лекарствени продукти, и беше казано много ясно, че и компаниите производители, и регулаторите ще следят за текущи данни за безопасност. Клиничните проучвания бяха проведени безпрецедентно с огромен брой пациенти. Но когато говорим за страничен ефект с честота, която е около или под 1 на 100 000, е съвсем ясно, че няма клинично проучване на света, което да набере 200-300 000 души, за да може да установи подобни ефекти, така че ние разбираме за тези неща, след като излязат на големия пазар". Това каза председателят на Българското научно дружество по фармация проф. Георги Момеков пред БНТ.
Според него и в проучванията, и в постмаркетинговите наблюдения това, което се случва, се случва скоро след поставяне на ваксината. В дългосрочен план независимо дали е векторна, или информационна РНК, се постига една временна експресия на тези спайкови протеини, така че на този етап не се очакват някакви такива ефекти в дългосрочен план, коментира той.
„Мисля, че е ясно, че когато са набодени около 600 млн. в света, в кохорта от половин милиард души ежедневно ще има умрели, ще има хора с всякакви състояния, въпросът е да се разбере дали имат общо с ваксината или не. При ваксината на AstraZeneca се доказа такава вързка, но пък честотата е 0,6 на 100 000, което е изключително ниска честота. Въпросът е колко хора трябва да умрат от COVID, за да предпазим един човек с ваксината. Все още съотношението полза-риск е много добро“, каза проф. Момеков.
Според него след определен период от време ще има биомаркер, тоест, ще имаме лабораторен механизъм, по който да разберем дали лицето срещу нас е с повишен риск от тромбоза.
По думите му честотата на страничните ефекти на AstraZeneca ваксината за Европа е около 1 на 100 000, а при тази на Janssen още по-ниска - 1 на 1 милион.
Порф. Момеков подчерта, че ваксината на Johnson&Johnson е с доста по-непритеснителни данни чисто математически, предвид установената честота на нежелани реакции около 1 на милион. Но все пак има случаи и регулаторните органи по света се занимават и с тази ваксина, както и самата компания, посочи той.
"Ние виждаме вече, че механизмът е свързан с този PF4 фактор върху тромбоцитите. Важно е да се разбере дали това ще бъде класов ефект на векторните ваксини. Виждаме някакъв сигнал при Janssen, независимо от ниската честота, ще разберем какво се случва, но това хвърля сянка на притеснение и върху "Спутник" и другите векторни ваксини, които се произвеждат по света, защото "Спутник" и Janssen са изключително сходни ваксини", каза още проф. Момеков.
Той допълни, че в Европа има изключително добра система за докладване на нежелани събития, но там, където се ползва“Спутник“, такава няма.
