Проф. Мишел Израел е физик, завършил е магистърска степен по физика на твърдото тяло и магистърска степен по биофизика. Има придобита докторска степен по медицина в областта на общественото здраве, трудовата медицина и безопасните условия на труд. Университетски преподавател и създател на Лабораторията по измерването на физическите фактори на работната и околната среда в НЦОЗА. Участва в Експертния консултативен съвет към министъра на здравеопазването, чиято работа в последните години е насочена изключително и върху въвеждането на новия технологичен стандарт 5G.
Проф. Израел, кога бе създаден Експертният консултативен съвет по проблемите на 5G технологията?
Експертният консултативен съвет (ЕКС) е създаден със заповед на министъра на здравеопазването още през 1997 г. във връзка с изпълнението на международен проект на СЗО „Електромагнитни полета“, като нашата страна е една от първите активни участници (повече от 70 държави) в него.
Новият технологичен стандарт „5G“, считано от 2018-2019 г., представлява ново предизвикателство пред ЕКС е то идва в унисон с развитието на новите технологии в Европа и в световен мащаб. Съгласно Плана на ЕС (Brussels, 14.9.2016 COM(2016) 588 final, Сommunication from the Commission to the European Parliament, the Council, the European economic and social Committee and the Committee of the Regions 5G for Europe: An Action Plan {SWD(2016) 306 final}), до 2022 г. предстои навлизането на следващата генерация устройства с технологията 5G.
Продължават проучванията и предстои оценка на експозицията, което ще се направи след изграждане на мрежите. Политиката за това, както на България, така и на останалите страни-членки на ЕС, ще се базира на резултати от проведени изследвания за минимизиране на научната несигурност по темата.
Какви експерти са включени в него и какви задачи изпълнява тя?
ЕКС включва като основно звено НЦОЗА, но и други специалисти от различни области – държавната администрация в лицето на МЗ и други научни организации от системата на МЗ, БАН и университети, представителите на системата на Държавния здравен контрол (ДЗК), Също така, в изпълнение на добрите европейски практики, в нея са включени и представители на индустрията и неправителствени организации. Съветът се ръководи от Главния държавен здравен инспектор, а научното ръководство се осъществява от НЦОЗА.
ЕКС е консултативно-експертен орган към министъра на здравеопазването и го подпомага при осъществяване на държавната политика, провеждана от МЗ в областта на оценката на въздействието и риска от нейонизиращите (електромагнитни, оптични, лазерни) лъчения в различни честотни обхвати; предоставя актуална информация по проблема, както и съдейства за прилагането на политиката на СЗО в рамките на проект „Електромагнитни полета", МОТ, ЕС и на други международни организации с цел осигуряване на здраве на работното място и в средата за обитаване на човека.
Какви са изводите от работата му до този момент?
Последната ни работна среща се състоя през декември 2019 г. и бе изцяло посветена на въвеждането на 5G технологията и предизвикателството пред науката и здравните органи. Основните обсъждани теми бяха проблемите при оценката на експозиция и контрол при 5G-технологията, както и представяне на резултати от международна работна среща в Словения по проблемите на 5G и на резултатите от годишното съвещание на Международния съветнически комитет (IAC) на Световната здравна организация (СЗО), проведено в Женева, Швейцария, в периода 27.05.-30.05.2019 г., на която са присъствали представители на 43 страни, на престижни международни организации като Международния съюз по телекомуникации (ITU), Международната агенция по изследване на рака (IARC), Международната комисия по защита от нейонизиращи лъчения (ICNIRP), Международната организация по труда (ILO), Международния комитет по здраве при работа (ICOH), Международния институт на инженерите по електроника и електротехника (IEEE), Международната електротехническа комисия (IEC) и други. На тази работна среща бяха обсъдени официалните становища на СЗО и др. международни научни организации във връзка с въвеждането на новата 5G-технология и здравето на човека.
На срещата бяха взети решения в няколко посоки. На първо място се обединихме около виждането, че при въвеждането на 5G-технологията трябва да се използва балансиран и точен подход при оценката на експозицията и риска, базиран на измерванията в реални условия и резултати от изследвания, спазващи международния протокол. Постигнахме съгласие, че на основата на изградения капацитет в страната и на научната база в НЦОЗА, е необходимо да се осигури измервателна апаратура, да се разработи нова методология, отговаряща на европейските практики и следваща научните резултати. Обединихме се и около тезата, че необходимо приемането на ново законодателство, съобразено с европейската политика, при запазване на съществуващите по-консервативни норми в България. Някои страни с по-либерални норми в Европа в последно време приближават своите гранични стойности към нашите по-стриктни норми. Решихме, също така, че е важно да бъда осигурена научно-обоснована информация за 5G, достъпна за населението.
Изготвен бе материал на тема „5G – факти и митове“, където в частта „5G – информационни материали на СЗО, ЕС…“, са представени съответните становища и информация по темата. Всеки, който се интересува, може да се запознае с тях на електронен адрес https://ncpha.government.bg/bg/5g
Припомнете какво всъщност е 5G технологията, сравнена с 3G и 4G. Кои са техническите й характеристики?
5G, или пето поколение, е най-новата технология за безжични мобилни мрежи, за първи път внедрена в някои страни през 2019 г.
Очаква се 5G да увеличи капацитета на мрежите и да позволи използването на широк спектър от нови приложения, включващо телемедицина, автономен транспорт, „интернет на нещата“ и др. Честотният спектър на 5G се разделя на милиметрови вълни, средни и ниски честоти. Към настоящия момент, тестовете на 5G-мрежата са в диапазона на честотите, използвани от 4G-мрежата - до 3,6 GHz. В бъдеще новата технология ще използва честоти от субмилиметровия и милиметровия диапазон - над 24 GHz.
Кои са разликите между 5G и предишните технологични стандарти?
Динамиката в развитието на системите за мобилна телефония в Европа започва в началото на 80-те години. Това довежда до нуждата да се разработи единен стандарт на система за мобилна телефония, която да се използва в цяла Европа. Общите правила и изискванията са създадени през 1982 г. от експертната група Groupe Spécial Mobile (GSM) към организацията European Posts and Telegraphs („Европейски пощи и телеграфи“, CEPT, преименувана по-късно в ETSI). Първата GSM-мрежа е заработила през 1988 г. във Финландия.
Оттогава се смениха няколко вида технологични стандарти, като се започне от аналоговия стандарт (1G), сменен по-късно от цифрови стандарти, познати като 2G, 3G и 4G и стигнем до навлизането на 5G. Този нов стандарт ще използва коренно различна технология от досегашните. Идеята на 5G e всички дейности на човека да бъдат обхванати по определен начин. С нея ще бъде възможно да се осигурят нуждите на: телемедицината, медицинските устройства, поставени върху човека, въвеждане на автономен транспорт и едновременното управлението на 1 милион устройства, разположени на 1 кв. км. (телефони, домашни уреди, „умни домове“, системите за борба с кражби и много други).
5G представлява еволюция в телекомуникационните стандарти. За да се отговори на постоянно увеличаващите се изисквания на потребителите по отношение на свързаност и капацитет, 5G ще използва честоти около 3,6 GHz и до няколко десетки GHz. Използването на по-високите честоти не са новост; досега те са използвани при други приложения като радио-връзки от точка до точка, скенери за проверка на сигурността, вкл. и при съвременните рутери, които излъчват едновременно на 2,4 GHz и 5 GHz. За разлика от конвенционалните 2, 3 и 4G-антени, при 5G-технологията ще се използват т.нар. „Massive MIMO“ “ антени, които ще излъчват само, ако има потребител и ще фокусират сигналите по-ефективно, само към използваното 5G устройство. Важна особеност на тази нова технология и липсата на електромагнитен фон около излъчващите антени (или с много малък интензитет), е възможността потребителят да търси сигнал, излъчен от антената, директно насочен към него. Тази особеност има голямо значение за начина, по който ще бъде оценявана електромагнитната експозиция в населените места и очакванията са за намаляване на тази експозиция.
Как си обяснявате тази силно негативна обществена нагласа не само у нас срещу 5G мрежите? Почива ли тя на реални доказателства за вредно въздействие върху човешкото здраве?
Подобни нагласи сред хората не са новост. При въвеждането на предишните телекомуникационни поколения (2, 3 и 4G) също имаше подобно брожение. Всяка новост, забулена в неяснота и недостатъчна информация води до създаване на „фалшиви новини“ и до различни „конспиративни теории“.
Едновременно с това, липсата на достатъчно данни от научни изследвания за възможните въздействия на тази лъчения върху човека, създава страхове и нагласи. Ясно е, че безжичните технологии се прилагат масово от не повече от 2-3 десетилетия, а този период е недостатъчен за получаването на каквито и да е сериозни епидемиологични резултати. Това не означава, че в научните лаборатории не се правят достатъчно експериментални изследвания за установяване на механизмите на действие на тези вълни. До настоящия момент няма доказателства за други механизми на въздействие на микровълните, освен термичния (топлинния) ефект.
В науката има ясно създадени правила и критерии за това как се провеждат научни изследвания, а 5G e продължение на предишните телекомуникационни стандарти и не въвежда нещо ново, освен че прилага нов подход за връзка, заменящ непрекъснатото излъчване от предишните технологии. Още веднъж трябва да споменем, че доказателствата в науката не представят друг механизъм на въздействие на електромагнитните полета от този честотен диапазон освен термичния. Въпрос на време е да се направи оценка на експозицията след изграждането на излъчващите съоръжения. По теоретични изчисления и експериментални данни, представени пред световната научна общност, се очаква намаляване на експозицията за населението с около 25 % при използването само на 5G антени.
Има ли страни в Европа и света, които са се отказали от въвеждането й?
На нас не са ни известни такива страни. Предоставям линк от страница, поддържана от ЕС за информация относно „Националните 5G планове и стратегии“: https://5gobservatory.eu/public-initiatives/national-5g-plans-and-strategies/#1548944112898-193f0679-8823
В нея можете да видите честотите, плановете за развитие и други, за всички страни в ЕС, в това число и в България.
Какви са очакванията Ви като експерт – ще се наложи ли промяна в българското законодателство по посока към още по-рестриктивни норми, каквото мнение изрази министър Кирил Ананиев в отговор на депутатски въпрос?
Нашите норми са достатъчно рестриктивни и не се налага да бъдат променяни. Промяна в законодателството, обаче, трябва да има и тя не е свързана само с въвеждането на 5G технологията. Действащата наредба има несъвършенства, свързани с прилагането на европейските практики при оценката на експозицията, и те трябва да бъдат приети с изменения в Закона за здравето, както и с нова наредба за защита на населението, прецизираща прилагането на нормите, осигуряваща висока компетентност и качество при извършване на измерванията и изследванията, по действията на здравните контролни органи при въвеждането на обектите и други.
Навлизането на 5G технологията ще се извършва при едновременната промяна на законодателството в областта на защитата на човека, с допълнителни научни изследвания, както и при спазване на изискванията за контрол на обектите с излъчващи антени. Спазването на тези изисквания са част от задълженията на Експертния консултативен съвет, както и на прерогативите на НЦОЗА като научен център със сериозен международен авторитет в това направление.
