Проф. Генчо Начев, който вече 12 години управлява УМБАЛ „Св. Екатерина“, отново спечели конкурса за директор на лечебното заведение. Конкурсът е проведен на 22. 03. 2018 г., а проф. Начев е класиран на първо място с оценка пълно 6.
За директор на Университетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“, отново е избрана проф. Сабина Захариева, която също е начело на болницата от 12 години. Конкурсът е проведен на 15 март, а проф. Захариева е класирана на първо място с оценка 5,35.
Изискванията към кандидатите за двата конкурса са били идентични: да притежават образователно-квалификационна степен „магистър“ по медицина, съответно дентална медицина, и квалификация по здравен мениджмънт, или да имат образователно-квалификационна степен „магистър“ по икономика и управление и придобита образователна и/или научна степен, специалност или преминато обучение за повишаване на квалификацията в областта на здравния мениджмънт. Трябвало е да имат най-малко пет години трудов стаж като лекар или икономист, а кандидатите, притежаващи образователно-квалификационна степен „магистър“ по медицина да имат придобита специалност.
Кандидатите за директор на „Св. Екатерина“, така и тези за шеф на УСБАЛЕ е трябвало да представят писмена разработка „Програма за развитието и дейността на лечебното заведение за тригодишен период“.
"Най-големият проблем е, че в тази дискусия няма нито медицина, нито здравеопазване"!Това е ключът към проблемите, които д-р Кацарав отново много аналитчино и достоверно поставя. Професорът Начев е вероятно блестящ кардиохирург, но ако се направи анализ на словоизказанията му и работата му като ръководител ще се открие една изключителна липса на интелигентност по отношение на здравеопазването като процес. Да е жив и здрав, да са живи и здрави, които подкрепят такива като него!
Старозагорското и балчишкото летище продадоха ли се
Начев си уреди още 4 години необезпокоявана власт
Уговорени мачове, спечелени от пенсионери.
Няма и три месеца след началото на финансовата година, НЗОК се оказа с 350 милиона лева дефицит. Това стана ясно от стенограмата на последното заседание на НС на НЗОК. След баталните сцени, обвинения в лъжи и искане на оставки, НЗОК установи, че дължи 140 милиона лева на здравни фондове в Европейския съюз. Изясни се също, че противно на твърденията на министър Ананиев, споразумения за разсрочване на дълга към тези фондове няма и дори не са водени преговори. За това Надзорният съвет задължава Управителя да проведе такива преговори в срок до 15 май. Според изнесена информация от заместник министър Бойко Пенков, разходите за лекарствена терапия ще надхвърлят с 50 милиона заложеното в бюджета, а други 35 милиона ще са необходими за новите медикаменти влезли в списъка през 2018 година. Макар да не е обсъждано на заседанието към горните суми трябва да се прибавят и дължимите на български болници 124 милиона лева от 2015, 2016 и 2017 година. Така общият дефицит на НЗОК за година достига космическите 350 милиона лева. Това е само главницата. По много от тези плащания НЗОК вече е забава и ако добавим законната лихва сумата ще стане още по-голяма. Как стана така, че два месеца след приемане на „най-големия за всички времена здравен бюджет”, касата се оказа с 350 милиона лева дефицит? Преди всичко дефицитът не е възникнал сега. Той само стана известен на широката публика сега. Дължимите пари към европейски фондове са обсъждани в НС на НЗОК още лятото на миналата година. Решение не е взето. Задълженията към български болници също са известни. През януари 2017 година дори има решение на НС на НЗОК за изплащане на дължимите за 2016 година суми, но то така и не е изпълнено. Известна е била и необходимостта от допълнителни средства за лекарства. Защо иначе Парламентът ще гласува мораториум за новите медикаменти? Въпросът не е дали се е знаело, а защо никой не е предприел нищо. Бюджетът на НЗОК е определен първо от министерството на финансите, после е одобрен от администрацията на НЗОК, после е гласуван от Надзорния съвет, после е одобрен от министъра на здравеопазването, после е гласуван от Министерския съвет и накрая е гласуван на две четения в Народното събрание. Очевидно процедурата по приемането е вървяла на сляпо, а тези които са знаели за проблема са се страхували да го изрекат на глас. Страхували са се не без основание. Всички видяха какво се случи с Управителя на НЗОК проф. Плочев. Поискаха му оставката упрекнаха го в лъжа, а се оказа, че човекът е казал истината и проявил загриженост на добър стопанин, каквато е длъжен да има като Управител. Този дефицит накара министъра на финансите Горанов да се поиска да не се подписва НРД. Той много добре знае, че с подписването на Националните рамкови договори за медицинските и денталните дейности, касата разпределя целия си бюджет заедно с резерва и единственият начин да се покрият дължимите плащания остава актуализацията на бюджета. Друг е въпроса, че Горанов го е знаел и през лятото на миналата година или поне би трябвало да го е знаел – информацията е била налична. Какви ще прави НЗОК? Стана дума, че ще се водят преговори за разсрочване на дълга. Малко вероятно е да се постигне споразумение с всички и за цялата сума. Някои от фондовете вече са наели адвокатски кантори в България и се готвят да заведат съдебни дела. Една по една българските болници започнаха съдебни искове и вече има няколко осъдителни присъди. До края на годината ще сме свидетели на епидемия от такива дела. Така дължимата от НЗОК сума на българските болници, заедно със съдебните разноски и лихвите ще се удвои. Миналата седмица, МЗ е направило отчаян опит да намали разходите за лекарства. Проведена е среща с производители на лекарства в опит да бъдат принудени да дадат допълнителни отстъпки. Поканата на администрацията е посрещната с хладно мълчание. С подобно мълчание представителите на държавните и общински онкологии са изслушали призивите на заместник министър Жени Начева да се изписват по-евтини лекарства на онкоболните. Като монополист, НЗОК има и други възможности, например да злоупотрби. Тя би могла да наруши договореното в Националните рамкови договори. Може да ореже, както лимитите на болниците, така и регулативните стандарти на лечебните заведения за извънболнична помощ. „Безплатните” протези може пак да се отложат за следващата година, а плащанията на аптеките за последните 1-2 месеца да се прехвърлят за 2019 година. Няма да е за пръв път. Ако няма протести на лекари, зъболекари и аптекари защо да не стане отново? Възможно е също да постъпят и повече пари от здравни вноски. Възможно е, но малко вероятно, защото бюджетната прогноза е и без това силно завишена. По-скоро може да се очаква да не бъде достигната, отколкото преизпълнена. Толкова за възможностите. Най-големият проблем е, че в тази дискусия няма нито медицина, нито здравеопазване. В самата стенограма от заседанието на Надзорният съвет на НЗОК се вижда, че най-важният въпрос пред надзорниците е как да отговорят на министъра на финансите и на Председателя на здравната комисия в Парламента. Болезнено ясно е, че НЗОК няма абсолютно никакви аналитични разчети. Надзорният съвет не е наясно нито за какво точно ще плаща, нито колко ще плаща, нито колко струва това, което плаща. Да сте чули или прочели някога да обсъждат достъпа до медицинска помощ през призмата на доходите на пациентите или през призмата на задълбочаващите се регионални диспропорции в предлагането на такава? Да сте ги чули да обсъждат качеството на медицинската помощ или мерки за повишаването му? Да сте ги чули да обсъждат защо размерът на здравната вноска е 8%, а не 4 или 16, или какви краткосрочни и дългосрочни рискове покрива тази вноска, какви са тенденциите в заболеваемостта и демографията, или защо ¾ от населението се осигурява или от бюджета или изобщо не се осигурява? Сигурно ще кажат, че не е тяхна работа. Донякъде ще са и прави. Правомощията по тези и други съществени въпроси са присвоени от политиците. Защо се чудим тогава, че здравеопазването ни е лошо? Няма как да не е. Цяло чудо е, че тази система още работи. Д-р Ст. Кацаров
Ще купуваме второ летище
Каква изненада!