Проф. Богов: 25% е минимумът, с който трябва да се увеличат цените на пътеките

Цените на клиничните пътеки в нефрологията трябва да се увеличат значително, защото са далеч от нужното остойностяване. Това каза пред БНР проф. Борис Богов, началник на Клиниката по вътрешни болести - две в УМБАЛ „Света Анна“. 

„25% е минимумът, с който трябва да бъдат увеличени цените на клиничните пътеки, защото животът много поскъпна. Официално инфлацията е 10%, но мисля, че е повече. Логично е цените на пътеките да бъдат увеличени, защото от тях зависи възможността лекарите да можем да лекуваме по-качествено нашите пациенти“, допълни той.

Проф. Богов съобщи, че около 55 души са преминали безплатните профилактични бъбречни прегледи, проведени на 8 и 9 март във връзка със Световния ден на бъбреците, който се отбелязва всяка година втория четвъртък на месец март. От тях при повече от половината е установено хронично бъбречно заболяване. Това са хора, които заради COVID пандемията не са посещавали нито личния си лекар, нито лекар специалист, като това е общата картина и за останалата част от страната, посочи той. По думите му единственият център, който е бил регистриран към Световния бъбречен ден, е този на УМБАЛ „Св. Анна“ - София.

„Трябва да се отбележи, че тази пандемия, освен че ни научи на спазване на дистанция, хигиена и носене на маски, тя даде своето отражение и върху пациентите с хронични бъбречни заболявания. Доста от тях са с напреднала бъбречна недостатъчност, нещо, което не са имали преди пандемията, което показва, че освен сърдечносъдовата система, COVID-19 уврежда и бъбреците“, каза проф. Богов.

„Вече има нова нозология в Европейската асоциация по бъбречни заболявания – COVAN (COVID-19 и асоциирана нефропатия). Затова се говори и в Европейските структури на нашите колеги, това го наблюдаваме и ние в ежедневната си практика“, допълни още той.

Проф. Богов припомни, че от 2020 г.  в „Александровска“ болница е създадена организация за проследяването на пост COVID синдром. „Видяхме, а и сега го виждаме, че хора, които са преболедували COVID, на по-късен етап – 3-6 месеца след боледуването, идват с нефрологични проблеми. Най-често се вижда лабораторно влошаване на бъбречната функция. Това е очаквано, защото рецептори, по които се захваща самия вирус, присъстват и в бъбречната тъкан. Нарушенията са най-често от типа на хроничните гломерулонефрити или влошаване на бъбречната функция“, каза проф. Богов.

Той допълни, че трябва да се проследяват показателите на серумния креатинин и изчисляването на гломерулна филтрация. Ултразвуковото изследване на бъбреците може да покаже дифузни увреждания на бъбреците, значи има проблем, обясни лекарят.

Лечението е симптоматично при влошена бъбречна функция, като се обхващат всички усложнения - изявен анемичен синдром, отключване на високо кръвно налягане, нарушения в алкално - киселинно състояние, нарушения в метаболизма. Но въпреки терапията е нисък процентът на тези пациенти, които си възвръщат нормалната бъбречна функция, подчерта той. А някои – и то не малък процент от хората, които тежко са прекарали коронавируса, постъпват и на диализно лечение. „Около 1/3 от хората, които са преболедували COVID, имам бъбречни проблеми“, допълни проф. Богов.