Проф.Иво Петров: В 99% от случаите можем да приложим ендоваскуларно лечение, ако заболяването нe е много напреднало

"Българинът, за съжаление, не обръща внимание на сърдечносъдовото си здраве, ние продължаваме да сме една от най-пушещите нации в света. Тютюнопушенето и артериалната хипертония са може би двата основни рискови фактора за преждевременно развитие на съредчно-съдови заболявания“. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ кардиологът проф. Иво Петров медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център.

Той обясни, че потокът от пациенти, които постъпват в лечебното заведение е твърде разнообразен.

„Профилът на пациентите при нас е комбинация от постъпващи по спешност - такива с миокарден инфаркт, с мозъчен инсулт, с критична периферна артериална болест, която застрашава крайника от ампутация, но има и такива пациенти, които са с дълготрайни сърдечносъдови заболявания и съответно възникнали усложнения. Част от усложненията могат да се дължат и на артериалната хипертония, когато тя не е добре контролирана“, обрисува картината специалистът.

"Ако контролираме кръвното си налягане, няма да сме заплашени от тежките усложнения на хипертонията, които могат да бъдат фатални.

Това са мозъчните инсулти, аортната дисекация и аортната аневризма, а по индиректен начин една немалка част от пациентите с миокарден инфаркт имат директно отношение към тяхната неконтролирана артериална хипертония.

Едно сравнително по-хронично усложнение, но много неблагоприятно, това е сърдечната недостатъчност. Артериалната хипертония е най-честият механизъм за възникване на сърдечна недостатъчност. И при сърдечна недостатъчност качеството на живот на пациентите се влошава драстично. Те често се хоспитализират, за да бъдат компенсирани, тъй като със сърдечната недостатъчност не може да се живее“, обясни проф. Петров.

Той подчерта, че цялата изброена палитра от заболявания засяга много органи.

Проф. Петров обясни, че все още има нерешени проблеми около финансирането от НЗОК на медицинските изделия в инвазивната кардиохирургия

"Има още много какво да се иска. България преживява един безумен период. Аз смятам, че българската нация сякаш е изгубила инстинкта си за самосъхранение и през последните 4-5 години ние всъщност сме отмираща нация. Със сегашната безумна турбулентност за съжаление, явно няма достатъчно континуитет в роящите се правителства, така че да може да се обърне внимание на важните за обществото въпроси. 

Като медицина и здравеопазване имаме още много какво да се постига. Медицината ни е бих казал, е на едно доста добро ниво в множество сфери, особено в областта на сърдечносъдовите заболявания. Това зависи от професионалните дружества, нашето дружество е много силно, много сплотено, гледа напред и нагоре, така трябва да бъде. Оптимизирането на знанията на колегите е на изключително добро ниво с огромна активност в проучвания, публикации, във въвеждане на нови методики.

Като стигаме до новите методики, там имаме в течение на доста време, забавяне в навременното въвеждане на новите методики, но не някакви експериментални методики, а на вече утвърдените в клиничните ръководства.

Има голяма част от имлантите, както в кардиохирургията, така и в инвазивната кардиология, които не са покрити от НЗОК и пациентите трябва да си ги доплащат.

Това са стентове, ендопротези, имланти при аортна дисекация, при клапните болести също имаме въведена в практиката минимално инвазивна подмяна на митралната клапа, тя все още не е въведена в България.

За аортната клапа вече стоим доста добре, дори относително добре и на европейско ниво, тоест честота и броят на имплантите, които са разрешени от Здравната каса е относително добър, но не така стои въпросът с т.нар. имплант - митраклип, който е нещо като кламерче, който щипва пропускащата митрална клапа. 

Там бройките са изключително ограничени - едва 12 на година са по линия на НЗОК. Което е пълен абсурд - това прави сериозен дисбаланс и неморално предимство на първите 12 пациента през годината. Защото следващите нямат право, те не биха могли да си ги заплатят, те са непосилни като цена за семействата. Затова трябва да се работи систематично, да се проследяват новите методики и новите импланти и систематично да бъдат въвеждани в практиката, след като залегнат в клиничните ръководства“, обобщи проф. Иво Петров.

Той бе категоричен, че има

четири ключови фази за справяне с високата смъртност и заболеваемост

и те са ясно посочени от Дружеството на кардиолозите -  профилактика и превенция, ранно откриване, навременно лекуване и ранна ефикасна рехабилитация. 

"Тези 4 фази са ключови, за да може България да се измъкне от клопката на високото разпространение и смъртност от съредчно-съдови заболявания, на това трябва да обърне внимание държавата, ако някога имаме такава“, заключи проф. Петров. 

Той обясни още, че болничната ни терапия категорично е на добро ниво,но пациентите идват често късно, понякога на 36 години с инфаркт.