„На нас много не ни се иска да затваряме вратата за модела с пълната демонополизация, защото от много гледни точки той изглежда доста прост, доста логичен, апробиран на много места в Европа и по света и при една сериозна държавна политика и добър контрол това е модел, който ще се опре на много здрави икономически механизми и здрава финансова логика“. Това заяви пред Bloomberg TV Bulgaria председателят на УС на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) Светла Несторова в коментар на обсъжданите варианти за промяна на здравноосигурителния модел у нас. Тя все пак отбеляза, че окончателният избор на модел ще бъде въпрос на политическо решение и застрахователният сектор ще се адаптира към каквато и да е работна среда.
Въпреки желанието си за реализиране на модела с равнопоставени каси, застрахователният сектор разбира стремежа на МЗ да осигури плавност на прехода, отбеляза Несторова, като посочи, че пълната демонополизация би била сериозен стрес за системата. „И според мен вторият модел е задвижен от амбициите на министерския екип да осигурят плавност в прехода. Всъщност заявената цел на този втори модел е да се финишира някъде при първия, просто да го направи по-постепенно“, смята тя.
Светлана Несторова посочи, че от около 8 млрд. лв. в сектора едва половината са обществени, а всичко останало идва от джоба на пациента. „Според нас един успешен модел на здравно осигуряване би трябвало да даде отговор на въпроса как останалите липсващи 4 млрд. лв. не да бъдат извадени от джоба на болния, а да бъдат така разпределени, че заложения солидарен модел действително да работи в полза на гражданите. Мисля, че трябва да се работи в две посоки. Първата е действително повишаване на ефективността, така че ресурсът да бъде изразходван по-ефективно и да покрие по-голяма част от потребността, а втората е да се търсят механизми всички ние да можем с малко усилия на ежедневна база да платим нуждата на този, който се разболява“, каза тя.
Председателят на УС на АБЗ коментира и евентуалното по-сериозно участие на застрахователите в здравното осигуряване, като започна с това, че е необходимо да се уточни какъв е рискът, който застрахователният сектор трябва да покрие, за да е ясно колко ще струва той.
По отношение на това какво се случва при евентуален фалит на застрахователно дружество в контекста на здравното застраховане пък тя отбеляза, че финансовите сектори са от много малкото, които имат разработени както механизми в това отношение. „В повечето държави на ЕС съществуват обезпечителни схеми, които да се погрижат за пострадалите в такива ситуации. Как би трябвало да бъде разработена обезпечителната схема в здравеопазването обаче, ако застрахователите станат част от него, е въпрос на един много сериозен разговор с участието на Комисията за финансов надзор, нашите асоциации и министерството, който после трябва да премине през парламента“, посочи Несторова.
По думите й, здравната система изисква сериозна намеса не само в частта здравно осигуряване или финансиране, но също и в рамките на самата система, каквато е. „Има няколко теми, които според нас са изключително наболели. Едната тема е тази с контрола – кой какви контролиращи функции има, как трябва да се случва контролът, за да е ефективен. Друга тема е тази с прозрачността и достъпа до информация. Електронното здравно досие е абсолютна предпоставка да се повиши информираността, прозрачността, правата на пациентите. Има много области, в които трябва да се интервенира. Но истината е, че всички тези стъпки трябва да започнат от една голяма стъпка и тя касае както осигурителния модел, така и самото здравеопазване - трябва да се направи реално остойностяване кое колко струва в системата на здравеопазването“, подчерта Светла Несторова и отбеляза, че без тази стъпка нито контролът ще е ефективен, нито пък планирането на здрав финансово-осигурителен модел. „Всички знаят, че има проблем с цената на лекарския труд, с финансирането на пътеките, затова според нас ключовото професионално е да се започне от това кое колко струва в системата, каква е цената, какви са разчетите, за какво е достатъчен наличният ресурс“, каза тя.
За да се увеличи и качеството заедно с финансирането, е необходимо да се намери механизъм за конкуренция не само при финансиращите организации, а и при финансираните, отбеляза още председателят на АБЗ.
НЗОК няма монопол на квазипазара на здравните услуги в страната. Тя не е нито продавач нито доставчик на здравни услуги, защото е само купувач на такива или по-скоро закупчик-платец в полза на всички здравноосигурени лица у нас. На нашия пазар както и във всички останали цивилизовани страни с този тип здравно осигуряване, този вид обществени фондове имат монопсон, но не и монопол на пазара. Терминът „монопсония” е въведен още преди повече от 100 години и то именно за такива пазарни форми. Това че нашите „пишман здравни икономисти” нямат познания за това и не могат да определят ситуацията и фактите е достатъчно красноречив показател, за това колко е инсуфициентна и примитивна /за да не кажа повърхностна, глупава и дори назадничава/ е дискусията, която се води у нас по този род проблеми за здравеопазването. Всъщност монопол има единствено и само лекарското съсловие, защото това е единственият доставчик на здравни услуги на квазипазара у нас. Поради това именно нашето лекарско съсловие, към което имам нещастната възможност и аз да принадлежа има изключителния интерес от три неща както и всеки друг монополист: -1. Да се качват постоянно цените на здравните услуги; -2. Да се задържа на досегашното ниво тяхното качество и ако може даже да се влошава; -3. Да се ограничава всячески възможността за поява на нови продавачи или доставчици на здравни услуги, като нови играчи на квазипазара. Затова „отворете си очите о неразумни” колеги и вижте реално само своите лични интереси. Защото както бе казано „интересът клати феса”. Не си спомням да има някакви действия и/или прояви на лекарското съсловие у нас в полза на защита на обществения интерес, та камо ли в посока на държавническо мислене. Или ако трябва да перифразираме проф. Иван Хаджийски общественият интерес на българския лекар „не преминава оттатък дувара и портата” на неговото лечебно заведение, било то практика или болница. Дали има клинични пътеки (КП) или диагностично-свързани групи (ДСГ) или каквато и да е система винаги ще има заплащане според дейност (както в една нормална и цивилизована страна) Друг е въпросът че на българина му се отдават две неща които той прави с много голямо желание. Едното е това как да прецака системата, а другото е това как да псува по системата; Някои представители на нашето лекарско съсловие включително и „най-често изказващите се в Здраве нета” не правят изключение. За да се заплаща лекарския труд адекватно, трябва да има преди това остойностяване на всички медицински дейности. Това не е направено у нас повече от 20 години, а някой отново поставя пак каруцата пред коня. Така е когато не може да се разбере кое е причината и кое е следствието. А основната първопричина е това че системата не е достатъчно финансирана. И това не е заслуга на касата. Много е удобно на някои от „най-често изказващите се в Здраве нета” да преиначават някои факти, като например това че НЗОК закупува и едновременно продава здравни услуги. Това е абсолютно непознаване на елементарните финансови механизми на здравното осигуряване у нас. В действителност пациентите ползват здравните услуги ако са законно здравно-осигурени лица. Доставчиците на здравни услуги отчитат в РЗОК тези вече ползвани здравни услуги. НЗОК заплаща едва на следващия месец финансовата стойност на тези вече ползвани здравни услуги. Даже и хронологически освен фактологически е невъзможно след това НЗОК да препродава вече ползваните здравни услуги, а и кои би ги купил отново. НЗОК заплаща здравните услуги в полза на здравноосигурените лица. Здравните вноски на същите тези лица се събират само от НОИ. Не мога да разбера как някои може да твърди, че един и същи субект на квазипазара на здравни услуги може едновеременно да бъде и купувач и продавач, сиреч също така едновераменно и моноопсонист и монополист. Това е пълен нонсенс, още повече общоприето у нас е твърдението, че „няма друг конкурентен куповач на здравните услуги освен НЗОК”. За т. нар.”пазарни цени на здравните услуги” и за тяхната реална себестойност, особено ако се включи в тях и труда на „медицинските работници”, то това е съвсем друг въпрос. А относно това кой лъже крайния потребител това също е друг въпрос, като мисля че това е основната цел на някои от „изказващите се в Здраве нета”. Чернописец Храбър
"Ne supra crepidam sutor iudicaret" Phrase Meaning: a shoemaker should not judge beyond the shoe
То, щото контрола, остойностяването и ефективността в застрахователния сектор са цвете за мирисане, че г-жата тръгнала акъл да ръси в тази посока?!
Уважаема, нов бардак със стари курви не се прави! Първо изрязване и отстраняване на туморните образования от системата, после остойностяване, преизчисляване, проверка и действия. В противен случай, само празни приказки и пожелания....
Подкрепям на 100%.
?!?