Продължителността на обучението на професионалистите по здравни грижи няма да се намалява

На този етап няма да се намалява продължителността на обучението на медицинските сестри и акушерките – идея, срещу която се обявиха всички заинтересовани съсловни организации. Причината е, че ресорните министри не са подкрепили предложението за 3+2 години бакалавърско обучение на медицинските сестри.

Това стана ясно от думите на председателя на Сдружението на медицинските университети в България проф. Добромир Димитров, ректор на МУ – Плевен, по време на организирана от него среща по проблемите на професионалистите по здравни грижи.

Проф. Димитров предложи да се работи в посока на актуализиране на Единните държавни изисквания и осъвременяване на учебните планове на специалностите от направление „Здравни грижи“. В допълнение проф. Добромир Димитров подчерта, че не се прави достатъчно за въвеждане на високи технологии в обучението на здравните специалисти, както е при лекарите – няма обучение чрез виртуална и добавена реалност, както и достатъчно симулационно обучение преди влизане в клиничната практика.

Две са големите групи проблеми, свързани с професионалистите по здравни грижи у нас. Първата обединява проблемите в обучението им, а втората – проблемите, свързани със задържането им в България. Около това заключение се обединиха участниците в срещата.

В нея участие взеха представители на всички заинтересовани професионално-съсловни организации: Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ), Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшери (БСЛАФ). От страна на медицинските университети в срещата участваха членове на ръководствата и на факултетите по обществено здраве, както и членове на академичния състав на катедрите, които обучават студенти в направление „Здравни грижи“, информират от МУ – Плевен.

Участниците решиха в едномесечен срок да се сформира работна група, включваща представители от всяка от присъстващите съсловни организации, както и от Българския лекарски съюз, по един представител от всяка специалност в направление „Здравни грижи“ на висшите училища, както и от университетските и общинските болници като работодатели. В двумесечен срок работната група ще излезе с предложения пред ресорните министерства за промени както по отношение на университетското обучение на здравните професионалисти, така и към работодателите в системата на здравеопазването.

На срещата бе решено още да се изработи единна Стратегия за развитие на направление „Здравни грижи“, а в комуникационно отношение – да се обединят усилията в общонационална информационна кампания, която да повиши интереса на младите хора към професиите на професионалистите по здравни грижи.

Уважение от страна на обществото и колегите, възможности за професионално и академично израстване, дефиниране на ясна програма за формиране на стартова заплата и поетапно увеличаване на възнагражденията, поддържане на високо качество на обучението, уеднаквяване на критериите за прием на студенти в специалностите от направление „Здравни грижи“ във висшите училища, които ги предлагат. Това са ключовите фактори за удовлетворение на професионалистите по здравни грижи, обобщи по време на срещата председателката на БАПЗГ Милка Василева.

Председателката на БАПФ Лиляна Петрова пък представи няколко проблема, свързани с мотивацията и реализацията на помощник-фармацевтите в България, както и необходимостта от синхронизация на българското законодателство с европейските практики и международни стандарти.                 

Александър Александров, председател на БСЛАФ, от своя страна представи възможностите, които предоставя професията „Лекарски асистент“. Тези медицински специалисти диагностицират, лекуват общи заболявания и могат да изписват лекарства. Припомнено беше, че и в момента голяма част от работещите в спешната помощ са лекарски асистенти и фелдшери. Според БСЛАФ с по-активното интегриране на лекарските асистенти в системата на здравеопазването голяма част от проблемите с кадровата криза в извънболничната помощ могат да бъдат разрешени краткосрочно в рамките на няколко години. В тази връзка се обърна внимание на неотложната необходимост от увеличаване на броя на студентите по тази специалност, особено в Северна България. Представителите на БСЛАФ предложиха професията лекарски асистент също да стане защитена.