С пълно единодушие депутатите задължиха министъра на здравеопазването Кирил Ананиев до 1 април 2019 г. да предостави анализ на трансплантационните дейности, план за действие за промяната във финансирането им и план за действие с конкретни задачи, с който България да стане член на Евротрансплант. Решението беше прието след разисквания в пленарната зала относно организацията на трансплантационното лечение в България.
До 1 април 2019 г. министър Ананиев трябва да представи на парламента и Национална програма за промоция на дарителство на органи, тъкани, клетки и кръвни продукти, изработена на базата на междуинституционално сътрудничество, както и необходимите промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
42-ма души са били трансплантирани през 2018 г., каза министър Ананиев по време на изслушването си в Народното събрание за трансплантационната политика. Направени са 25 бъбречни трансплантации, 4 сърдечни трансплантации и 13 чернодробни трансплантации. По думите му една от основните причини за малкия брой извършени трансплантации е липсата на пълна информация при близките на пациентите в мозъчна смърт, които могат да предоставят съгласието си за донорство. „По данни на изпълнителната агенция по трансплантации към 2 януари 2019 г. броят на нуждаещите се в България от трансплантации на бъбрек е 1039 пациенти, на черен дроб - 47 пациенти, на сърце – 447 пациенти и на бял дроб -15 пациенти“, допълни министърът.
Той отчете, че през периода 2010-2018 г. при 20% от донорските ситуации има отказ от близките на донорите. Това е една от причините да поискаме подкрепата на Българската православна църква. Имаме подкрепа и на представителите на другите официални религии в страната. В края на този месец Министерството на здравеопазването ще стартира и национална медийна кампания в подкрепа на донорството, посочи министърът.
По думите на министър Ананиев в България е приложим испанският модел на болничната организация при трансплантациите, защото не изисква голям допълнителен финансов ресурс. „Моделът на Испания е с координатори по донорство, анестезиолози и реаниматори, тъй като не изисква допълнителен голям финансов ресурс за обучение. Във всяко лечебно заведение, в което има клиника по интензивно лечение, където са потенциалните трупни донори, има координатори по донорство – лекари на непълно работно време и медицински сестри на пълно работно време. Тези специалисти владеят основите на реанимационното лечение и от огромна полза е опитът им в комуникацията с близките на пациентите с животозастрашаващи заболявания“, каза министър Ананиев.
Той допълни, че е необходимо да се разработят политики, които да насърчават лечебните заведения да се ангажират активно в донорството на органи. Такива политики трябва да се отнасят до финансовите и други ресурсни въпроси, свързани с донорството на органи.
„Предвиждаме да извършим и промени, които ще обхванат наредбата от 2007 г. за възстановяване на разходите и за относителния дял на средствата за труд и за дейности по трансплантация, финансирани от Министерството на здравеопазването“, каза министър Ананиев.
Той припомни, че основната цел на министерството е в началото на 2021 г. в България да може да се провеждат белодробни трансплантации. За целта още от тази година започва обучение на български екипи от УМБАЛ „Св. Екатерина“ и ВМА в отделението по гръдна хирургия във виенската многопрофилна болница.
„Ще бъде погрешно проблемите на трансплантацията в България да бъдат решавани на парче, а трябва да се разглеждат комплексно“, каза депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер. Тя припомни, че България е имала своите върхове в трансплантацията и е важно да не се допускат спадовете. „Важно и не колко души са в листата на чакащи за трансплантация, а от колко време чакат и колко още могат да чакат“, каза д-р Джафер.
Депутатът от БСП д-р Илиян Тимчев допълни, че кръстосаното донорство дава още повече възможности за пациентите, за която обаче обществото още не е достатъчно подготвено.
Пред журналисти министър Ананиев посочи, че като част от националната кампания за донорство, се предвижда разработването и разпространението на т.нар. донорска карта, в която всеки гражданин при желание ще може да отбележи съгласието си за евентуално донорство. Тази карта няма да бъде законово регламентирана, което означава, че гражданите няма да бъдат задължени да притежават такава карта. Картата ще има по-скоро морална тежест и един вид ще дава информация за волята на притежателя ѝ. Картата ще бъде налична на публични места, от които всеки ще може да се снабди с нея и да я носи с личните си документи при желание.
