Приеха отчета на НЗОК за 2017 г.

С 91 гласа „за“ и 5 „въздържали се“ парламентът прие отчета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., съобщи Агенция „Фокус“ .

От него става ясно, че през 2017 г. 18 на брой, или 64.3% от Районните здравноосигурителни каси (РЗОК) са договорили повече клинични пътеки. Сключените договори по клинични пътеки към 31 декември 2017 г. са 18 920 броя, или с 453 повече спрямо сключените договори към същия период на 2016 г.

За календарната 2017 г. са извършени 32 одитни ангажимента, от които 30 планови за даване на увереност и 2 извънпланови за консултиране. По време на изпълнението на одитните ангажименти са направени 231 съществени консултации с положителен и отрицателен ефект върху целите на НЗОК. В резултат на извършените одити са дадени 26 броя препоръки, е записано в отчета.

По време на дебатите Борислав Борисов от ГЕРБ изтъкна

нуждата от държавен фонд, който да подпомага финансирането за лечение на редките болести.

Той обърна внимание, че през отчетния период се запазва тенденцията за увеличаване на разходите за лекарствени продукти, медицински изделия и храни за специални нужди. „Причините са комплексни. От една страна навлизането на нови по-скъпи молекули, както и ежегодно нарастващия брой на здравноосигурени лица, включващи се към системата на НЗОК. Увеличената продължителност на живота също дава отражение върху разходи за медикаменти“, каза още депутатът от ГЕРБ, цитиран от агенция „Фокус“.

Депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер определи 2017 г. като

времето на абсолютната законодателна вакханалия в областта на здравеопазването.

Тя настоя още парламентарната финансова комисия да разгледа и отчета за бюджета на НЗОК. „В тази зала има поне няколко души, които знаят, че този доклад за дейността на НЗОК трябва да върви с един друг по-важен доклад, по-важен отчет – за бюджета на НЗОК, където са същинските проблеми. Задаваме отново въпроса – г-жо Стоянова, кога Комисията по бюджет и финанси ще благоволи да разгледа докладите за 2016 и 2017 г. Комисията по здравеопазване направи необходимото. Нима всичко в системата на здравеопазването е добре, всичко е подредено и няма нужда от анализ? Целта на законодателното усилие да се изискат такива отчети и да се направи анализ в този период“, обясни д-р Джафер. Според нея, ако принципите на обективност са водещи, Комисията по бюджет и финанси е трябвало да разгледа този бюджет и да не го приеме. „Може би затова не внасяте този отчет и не го разглеждате“, допълни народният представител от ДПС. Тя попита също какво надзирава всъщност Надзорния съвет на Касата, както и какво става със здравноосигурителния модел и кога той ще бъде обсъден и приет.

По време на дебатите думата взе и зам.-министърът на здравеопазването Жени Начев. Тя обясни, че в момента се работи за преодоляване на част от проблема с недостига на общопрактикуващите лекари и по въвеждане на изисквания и критерии за проследяване качеството на лечение. „Тези критерии се въвеждат за първи път в обхвата на Националния рамков договор и ще бъдат наш приоритет и през тази година“, отбеляза тя, цитирана от БТА. Ще се изработят стандарти по всички медицински специалности и правила за добра медицинска практика, допълни Начева.

 "В областта на лекарствата –

от 2017 г. започва ръст на разходите за редки заболявания и онкологично лечение.

Въвеждаме фармако-терапевтични ръководства, които до този момент не съществуваха по всички медицински направления и дейности за работа. Променя се и механизмът за оценка на здравните технологии, където ще се дава предвидимост и устойчивост в тригодишен период на навлизането на нови технологии и методи на лечение без това да създава риск за бюджета на касата", каза Начева. Въведохме регулация и спокойствие в сферата на европейските плащания, посочи тя.

"Преодолели сме натрупаните просрочия. През настоящата и следващата година те ще бъдат елиминирани напълно. Има договори със съответните европейски държави за изплащане на тези задължения и няма отказ за лечение на нито един пациент в чужбина по смисъла на европейските правила и спогодби", каза Начева.