Правят електронна платформа и за медицинските изделия

Министерство на здравеопазването започва работа за създаването на електронна платформа за медицинските изделия, подобно на тази за лекарствата, която се очаква скоро да заработи. Това стана ясно от думите на зам.-здравния министър Лидия Нейчева по време на кръгла маса на тема „Корупционни рискове при доставката и употребата на медицински изделия“. Нейчева изтъкна, че най-големите разходи на болниците са за лекарства и за медицински изделия. Тя обаче посочи, че докато при медикаментите има регулация и тя ще бъде допълнително засилена именно чрез електронния търг, то такава липсва при медицинските изделия.

„При лекарствата се тръгна в посока за подобряване на цените, както и на условията за закупуването им чрез електронната платформа. В тази посока ще вървим и по отношение на медицинските изделия“, обясни Нейчева. Тя отбеляза, че този процес може би ще е доста по-труден, защото липсва регистър на изделията. „Може би ще започнем с малка част от тях, но определено ще вървим в тази посока“, подчерта тя. В тази връзка Нейчева уточни, че предстои широк дебат по темата, като част от него страната ни ще черпи от опита на Германия.

От своя страна д-р Франк Бьоме, прокурор в отдел наказателно преследване на корупцията в министерство на правосъдието в германия, посочи, че България се нуждае от реформи, които да подобрят медицинското обслужване в страната и да намалят корупцията в сферата на здравеопазването. Той изтъкна, че за целта може би са нужни и промени в наказателния кодекс. Бьоме посочи още, че в Германия са предприети редица промени в сферата на здравеопазването, които биха могли да бъдат ползвани като опит и в България. Сред тях е например приетия в средата на миналата ,година закон за противодействие на корупцията в здравеопазването.

Директорът на центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) Елеонора Николова определи ситуацията с медицинските изделия в България като „грозна“. Тя отбеляза, че много малка част от тях се реимбурсират от НЗОК, докато повечето се доплащат от пациентите. Николова отбеляза още, че държавата не наблюдава цените на медицинските изделия и беше категорична, че са нужни регулативни промени. Сред тях на първо място тя посочи създаването на електронна борса за медицинските изделия, която според нея ще бъде „панацея“.

От ЦППКОП припомниха че в доклад на Европейската комисия от началото на тази година се констатира, че публичните разходи за здравеопазване в България са по-малки в сравнение със средните за ЕС, а достъпът до здравеопазване е допълнително затруднен, заради доплащането от страна на пациентите. Страната ни е една от 13-те държави в ЕС, в които се отчита затруднен достъп до медицински услуги и една от 5-те държави, към които ЕС отправя препоръки за реформи в здравната система. Най-големите допълнителни здравни разходи за пациентите,. Които те самите се налага да правят, са за медицински изделия и лекарствата, изтъкнаха още от Центъра. По данни на Евростат от 2014г. България е на водеща позиция в ЕС по средства за здравеопазване, заделяни за плащания към търговците и доставчиците на медицински стоки – като този дял е 42.4%. за останалите страни от ЕС този показател е около 10%. Всичко това води до извода, че съвременното състояние на българската система на здравеопазване я превръща в благоприятна среда за развитие на корупция.