Разнообразяването и разширяването на опциите за грижи при често срещани психиатрични състояния като депресия и тревожност води до значително по-добри резултати и променя съотношението полза/разход 5 към 1. Това е една от препоръките, посочени в Плана за психично здраве на СЗО за периода 2013 – 2030 г. Тя е и сред основните акценти, които са намерили място в публикувания мащабен анализ на СЗО на психичното здраве в света.
Според експертите постигането на тази цел включва възприемането на подход за споделяне на общите психично-здравни грижи, което включва и поверяването им на медицински специалисти от общата здравна мрежа, както и на специалисти, които оказват грижи в общността.
Нарастваща е необходимостта от използването на цифрови технологии за подпомагане на ръководена и неуправлявана самопомощ и за предоставяне на психично-здравни грижи от разстояние, категорични са експертите.
Сред препоръчаните подходи за промяна са изграждането на базирани в общността
мрежи от взаимосвързани услуги, които се отдалечават от грижите за попечителство в психиатричните болници
и покриват спектър от грижи и подкрепа чрез комбинация от три вида услуги за психично здраве – такива, които са интегрирани в общото здравеопазване, услуги в общността и услуги извън здравния сектор.
От десетилетия психичното здраве е една от най-пренебрегваните области на общественото здраве, която получава само много малка част от вниманието и ресурсите, от които се нуждае и заслужава, посочват от СЗО. Промяна има, но тя не се случва достатъчно бързо, а оскъдните държавни разходи за психично здраве от порядъка на 2 от 3 долара на глава от населението са насочени към самостоятелни психиатрични болници, а не към услуги за психично здраве в общността, където хората получават най-добри грижи, допълват оттам.
В тази връзка се препоръчват конкретни действия за подобряване на средата за психично здраве, като например засилване на действията срещу насилието от интимни партньори и малтретирането и пренебрегването на деца и възрастни хора, осигуряване на грижи за ранно детско развитие, предоставяне на подкрепа за препитание на хора с психични заболявания, въвеждане на програми за социално и емоционално обучение, противодействие на тормоза в училищата, промяна на нагласите и укрепване на правата в грижите за психичното здраве, увеличаване на достъпа до зелени площи и категорично забрана на опасни пестициди, които са свързани с една пета от всички самоубийства в света.
Какво казва статистиката днес?
През 2019 г. близо един милиард души – включително 14% от подрастващите в света – са живели с психично разстройство. Самоубийството е причина за повече от 1 на 100 смъртни случая и 58% от самоубийствата са настъпили преди 50-годишна възраст. Психичните разстройства са водещата причина за инвалидност, като причиняват една на всеки шест години живот с увреждания.
Хората с тежки психични заболявания умират средно с 10 до 20 години по-рано от общата популация
най-вече поради предотвратими физически заболявания.
Сексуалното насилие в детството и преследването на тормоз са основните причини за депресия. Социалните и икономически неравенства, извънредните ситуации в общественото здравеопазване, войната и климатичната криза са сред глобалните структурни заплахи за психичното здраве. Депресията и тревожността се покачиха с повече от 25% само през първата година от пандемията.
Стигмата, дискриминацията и нарушенията на човешките права срещу хора с психични заболявания са широко разпространени в общностите и системите за грижи навсякъде по света.
20 държави все още криминализират опит за самоубийство
В различните страни най-бедните в обществото са изложени на най-голям риск от психично заболяване и е най-малко вероятно да получат адекватни услуги. Дори преди пандемията от COVID-19, само малка част от хората в нужда са имали достъп до ефективни, достъпни и качествени психично-здравни грижи.
Над 70% от хората, страдащи от психични разстройства в световен мащаб, не получават услуги за психично здраве.
Що се отнася до депресията, пропуските в обхвата на услугите са големи във всички страни – дори в страните с високи доходи само една трета от хората с депресия получават психично-здравни грижи, алармират още от СЗО.
