Поведението на хирурзите в операционната е като на всички други примати

Повечето хора си представят операционната като място на висока концентрация и тишина, в което хирурзите ежедневно спасяват живот. Ново изследване на поведението на хирургичния персонал обаче показва, че зад затворените врати на операционния блок се случват по-разнообразни неща.

Хирурзите и техните асистенти се карат, флиртуват, хвърлят предмети, иронизират и не само.

Научна разработка, анализираща поведението им, бе публикувана в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences, информира Medportal.ru. В нея група учени показват, че хората, които работят в операционните, следват джендърните схеми на поведение и йерархия, характерни за всички примати.

През 2015 г. хирург от Джорджия, САЩ, ядосан на колегите си, виква: „Неясно ли говоря? Тогава ще крещя!“ След това разбива челника си в земята, излиза от операционната и оставя в шок операционния екип.

Подобни конфликти периодично възникват в операционните, когато групи от високообразовани професионалисти работят под голямо напрежение. Описаният по-горе конфликт е необичаен само с това, че по време на случката присъства антропологът Лаура Джоунс от университета Емъри в Атланта, която си води записки.

Наблюденията й са отбелязали 6348 взаимодействия по време на 200 операции. Според изследването, важна роля в конфликтите в операционната играе джендърният баланс на операционния екип. Най-често възникват конфликти, когато хирурзи мъже работят с екип, в който преобладават мъже. По-малко конфликти възникват, ако хирургът е жена или хирург мъж работи с жени.

„Това е абсолютно възхитително, - казва анестезиологът от университета в Минесота Джойс Уар, който изучава безопасността на пациентите. – Не смятам, че някой от нас е мислил в тази посока. Ние просто смятахме, че някои хора са идиоти“.

И по-рано учени са изследвали конфликтите в операционните, но са се базирали предимно на обзори и интервюта, а не на непосредствени наблюдения.

Идеята за новото изследване се появява, когато Уар прочита книга за шимпанзетата и тяхната борба за власт. Той споделя с приматолога и автор на книгата Франс де Ваал, че „същите наблюдения могат да се направят и в операционната зала“.

Така де Ваал и Джоунс заедно с други свои колеги разработват класификация, която описва различните видове поведение в операционната: от сътрудничество (беседи, обучение), до конфронтация (викове, ругатни).

„Огромната част от това, което се случва в операционната, не е техническо общуване. То е обсъждане на слухове, шеги и обмен на информация… Там се случва каквото се сетите: флирт, танци“, казва де Ваал.

След като обобщават взаимодействията между хирурзите, анестезиолозите, медсестрите и пациентите, учените стигат до извода, че 59% от взаимодействията са кооперативни, а 3% предизвикват конфликти. Най-дружелюбни са взаимодействията, при които операционният екип се състои предимно от жени. В чисто мъжките групи делът на сътрудничеството пада до рекордните 39%.

„Това можеше да се очаква, мъжът вижда в другия мъж съперник“, казва Уар. Де Ваал се съгласява с него, като отбелязва, че при останалите примати нещата стоят по същия начин. Алфа-самците се опитват да постигнат надмощие за сметка на другите самци, като самките не влизат в сметката.

Изследването е от голямо значение, тъй като ако хирургичният екип не работи при добро взаимодействие, това води до лоши последици.