Министерство на здравеопазването започва съвместни проверки с различни институции с цел ограничаване на паралелния износ на лекарства. В инспекциите ще участват още ИАЛ, НЗОК, НАП, както и Агенция Митници, обяви на брифинг заместник-здравният министър д-р Атанас Кундурджиев. Поводът за инициирането им, по думите му, са множество жалби от пациенти за липсващи лекарства. Всички институции, които ще участват в инспекциите, ще подпишат меморандум за сътрудничество в тази насока.
Кога точно ще започнат проверките не бе обявено, но Кундурджиев увери, че те ще доведат до бърз резултат.
Паралелният износ представлява между 6-10% от общия пазар на лекарства в страната, отчете директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев. Проблемът обаче е особено голям, защото реекспортът засяга относително малък брой медикаменти – между 50 и 100, заради което често липсват едни и също лекарствени продукти.
Денев поясни, че компаниите-производители внасят в България количества, които значително надвишават потребностите на населението. „В същото време в Европа действа принципът на свободно движение на стоки и когато една стока е с ниска цена в България и висока цена в друга европейска държава, това води до износ. Този износ не е незаконна дейност“, отбеляза той, но допълни, че когато се стига до дефицити, които застрашават здравето на населението, договорът за създаването на ЕС дава право на държавите да се намесят и да ограничат тази дейност така, че да защитят живота и здравето на гражданите си. „България не е първата държава, която се сблъсква с този проблем“, изтъкна Денев. В тази връзка зам.-министър Кундурджиев посочи, че страни като Полша, Словакия и Гърция са предприели мерки в насока пропорционално ограничаване на паралелния износ.
От своя страна директорът на ИАЛ доц. Асена Стоименова също подчерта, че в по-голямата си част паралелният износ се осъществява абсолютно законно и докато не се предприемат законодателни промени, той не би могъл да бъде ограничен. Припомняме, преди години бе направен опит в тази насока, като в Закона за лекарствените продукти залегна текст, според който ИАЛ можеше да спира износа на медикаменти, ако прецени, че количествата от тях са недостатъчни. Президентът Росен Плевнелиев обаче наложи вето на тази промяна и в крайна сметка ограничителният режим от страна на търговците отпадна. Единствената промяна, която остана в закона, е уведомяване на ИАЛ при износ на лекарства.
Доц. Стоименова даде за пример случай на засечена сделка за износ на медикаменти на стойност близо 0,5 млн. лв.
Все пак д-р Кундурджиев посочи, че ръководството на министерство на здравеопазването ще подготви законодателни промени в насока ограничаване на паралелния износ, които да остави на редовния кабинет. Ще се обмисли и възможността за списък със забранени за износ лекарства.
Най-често от пазара изчезват медикаменти за лечение на епилепсия, ревматоиден артрит, инсулин, както и биологични продукти, стана ясно на брифинга. „Всеки ден получаваме сигнали и оплаквания за липса на инсулини и други животоподдържащи медикаменти в аптечната мрежа“, алармираха междувременно от Сдружение "Диабет, предиабет и метаболитен синдром". От там призоваха институциите да намерят механизъм за решаване на проблема, като например временно спиране на реекспорта на тези медикаменти в трети страни, както и чрез по-стриктен контрол на доставките. От пациентски организации „Заедно с теб“ също взеха отношение по въпроса, като излязоха с предложение Министерство на здравеопазването да уведоми за проблемите централите на фармацевтичните компании, както и да поиска смяната на кънтри мениджърите за България и региона, на компаниите, чиито лекарства липсват.
