Парламентът прие бюджета на Здравното министерство за 2024 г. (Обновена)

С дебат по едно единствено предложение, което не бе подкрепено от Бюджетната комисия, депутатите в Народното събрание приеха бюджета на Министерството на здравеопазването за 2024 г., който се разглежда в рамките на проекта за държавен бюджет.

Темата, събудила интереса на народните представители, бе основно свързана със средствата за репродуктивно здраве, както и с пари за възнаграждения на медици. Неподкрепеното предложение на БСП бе за увеличаване с общо 50 млн. лв. на средствата в бюджета на Здравното ведомство, свързани с профилактика на репродуктивното здраве, и с други 41 млн. лв. за увеличение на заплати.

Профилактика на репродуктивното здраве

„Предлагаме 50 млн. за профилактични програми и скрининг за репродуктивни проблеми. Броя на младите от 20 до 39 г. е около 1,3 млн., 150 хил. двойки с репродуктивни проблеми, може би в действителност са много повече. Може да си затваряме очите, както за много други неща, но ако сме отговорни, трябва да предвидим финансиране на превантивни мерки“, каза един от вносителите на предложението – Георги Гьоков от БСП. „Това, което предлагаме, е инвестиране в превантивна медицина, в профилактика и скрининг, и има много плюсове“, посочи той и изтъкна, че с профилактика и превенция се печели намаляване на заболяванията и смъртността, увеличаване продължителността и качеството на живота, а всичко това носи и икономически ефект, тъй като превенцията е по-изгодна финансово от лечението на сериозни заболявания.

Предложението коментираха председателят на Здравната комисия проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС и доц. Васил Пандов от ПП-ДБ. Макар и двамата да приветстваха идеята, те обясниха и защо тя няма да бъде подкрепена при гласуването.

„Уважавам това, което казахте, и вие ще получите подкрепа на тази идея. Но ще ви кажа защо в бюджета сега не трябва да бъде включена“, започна проф. Ангелов и обясни, че към момента Министерството на здравеопазването няма готовност с изработени програми за профилактика и превенция на репродуктивното здраве. „Дори и сега да сложим тези пари в бюджета на МЗ, те няма да бъдат изразходвани за целите, които сте посочили, защото програмите още не са направени“, посочи той.

„Действително това, което предлагате, има своята логика, но няма готовност“, потвърди и доц. Пандов, като също отбеляза, че МЗ не е подготвило тези програми, за които се иска допълнително финансиране.

Заплати в сектора

„Заради ниските възнаграждения на професионалистите по здравни грижи няма интерес към тези професии. По оценка на социалните партньори липсват над 30 000 специалисти по здравни грижи в страната. Тези допълнителни разходи в размера, който сме посочили, са за да може да се вдигнат заплатите до нивата в Колективния трудов договор в РЗИ и ЦСМП. Те ще стигнат за 5% ръст на заплатите и пак няма да са адекватни, но ще направят една идея по-привлекателни работните места и може би ще задържат работещите в момента там. Не приемете ли предложението ни, ще провокирате натрупаното напрежение в сектора заради липса на достойно заплащане на труда в тези важни сфери от живота на хората“, заяви Гьоков.

И макар в изказването си депутатът да посочи именно структури, които са под шапката на Министерството на здравеопазването, репликите на депутатите показаха, че изглежда са пропуснали да чуят това.

Проф. Костадин Ангелов заяви, че средствата за достигане на основните нива на заплащане по КТД се достигат чрез отпуснатите в бюджета на НЗОК за 2024 г. пари по различни нормативни актове, като общата сума, която е предвидена допълнително за лекари и сестри в лечебните заведения, е в размер на около 160 млн. лв. „Това, което вие предлагате – разходите за персонал в бюджета на МЗ – не е свързано с лечебните заведения. Тези разходи за персонал биха отишли за заплатите на ЦСМП, РЗИ и в МЗ. Така че в момента дори да ги дадем, няма да постигнат целта, която сте си поставили“, коментира проф. Ангелов.

Доц. Пандов пък посочи, че не трябва да се смесва финансирането на второстепенните разпоредители с изпълнителите на медицинска помощ, и уточни, че за второстепенните разпоредители (каквито са регионалните здравни инспекции и центровете за спешна помощ, б. р.) са предвидени около 275 млн. извън бюджета на МЗ и в случай, че ведомството успее да аргументира съответните нужди и реформи, то ще може да получи допълнителни средства за заплати в тези структури.

Така, макар да бе приветствано в изказванията на депутатите, предложението на БСП все пак не бе одобрено от залата.

5 млн. лв. повече за НЗОК

Одобрено бе обаче предложение, направено между първо и второ четене след лидерска среща на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС миналата седмица. С него трансферът от Министерството на здравеопазването към НЗОК се увеличава с 5 млн. лв., предназначени за помощни средства за хората с увреждания.

С това допълнение бюджетът на МЗ бе приет със 125 гласа „за“ и 53 „против“.

Ето и параметрите, одобрени окончателно от депутатите днес:

Приходите на ведомството през 2024 г. са в размер на 39 285 000 лв. Общите разходи са за 1 058 723 400 лв., като разходите за персонал от тях възлизат на 514 628 600 лв., а трансферът към НЗОК от 173 766 900 лв. се увеличава на 178 766 900 лв.

За политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве са предвидени 183 673 300 лв.; за политика в областта на диагностиката и лечението – 788 093 400 лв.; за политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия предвидените средства са 48 475 900 лв., а за бюджетна програма „Администрация“ – 38 480 800 лв.