Парламентът отхвърли предложените от „Възраждане“ промени в Закона за здравето (Обновена)

Напълно очаквано, Народното събрание отхвърли още на първо четене предложените от „Възраждане“ промени в Закона за здравето. Едва 12 от депутатите – групата на „Възраждане“ – подкрепиха законопроекта, 81 гласуваха „против“, а 40 се въздържаха.

Припомняме, предложенията на депутатите от най-малката парламентарна група включват редица ограничения в правомощията на здравния министър, разписване на конкретни противоепидемични мерки в закона, обявяване на извънредна епидемична обстановка с решение на парламента, а не на правителството, съкращаване срока на обжалване заповедите на здравния министър и др.

Всички комисии, в които законът вече бе разгледан – Комисията по здравеопазването, Комисията по конституционни и правни въпроси, Комисията по регионална политика и Комисията по правата на човека – дадоха становища против приемането на промените. Против тях със свои становища се обявиха също и от редица институции и организации, сред които БЛС, Националната пациентска организация, „Националната мрежа за децата“, Министерствата на здравеопазването, на финансите и на образованието, както и Националното сдружение на общините.

В дискусията по промените се включиха основно представители на вносителите, които се опитаха да убедят колегите си във важността и необходимостта от приемането им.

„Ние считаме, че за последните две години се показа, че

извънредната епидемична обстановка е едно животно, което има лапи, ръце, крака, хриле и криле

и бива представено от различните власти както им е изгодно. Съответно обществеността захапва това представяне и се съобразява с това, което им казват различните правителства. И целта да бъде представена така извънредната епидемична обстановка е изпълнителната власт да прескочи Народното събрание и да коли, и да беси, и да казва какво се случва в държавата“. Така Петър Петров от „Възраждане“ аргументира предложението на партията извънредната епидемична обстановка да се гласува в парламента, а не да се приема от Министерския съвет. Според вносителите в настоящия случай „Министерският съвет прави каквото си иска, без да има никакъв контрол и отговорност“.

Идеята мерките, които министърът на здравеопазването „има право“ да налага, да бъдат разписани в закона пък бе обоснована с хаоса от заповеди в началото на пандемията у нас, както и с това, че ако са разписани в ЗЗ, от една страна те няма да нарушават конституционни права, а от друга гражданите и бизнесът ще знаят какво могат да очакват.

Друга от идеите на „Възраждане“, включена в ЗЗ, е свързана с това общините да осигуряват личните предпазни средства на гражданите при епидемична обстановка. Аргументът тук изглеждаше така: „Като пример – в много горещи дни общината купува и раздава безплатно на гражданите вода. Тогава може, а в извънредна епидемична обстановка не може да купи средства за защита, защо?“ Това предложение не бе коментирано от депутатите, затова пък бе много остро посрещнато от Сдружението на общините в писменото им становище.

Очаквано, след вносителите пръв по темата се изказа проф. Георги Михайлов от БСП.

„Трябва много добре да си преценяваме възможностите, когато влизаме в една област, която е много професионална, каквато е здравеопазването, и искаме да наложим законови догми, да облечем всичко в законова форма“, отбеляза той и заяви:

„В предложението на „Възраждане“ звучи със страшна сила лозунгът „Вся власть Советам!“

С това точно се бореха колегите – да се дадат в ръцете на професионалния пул решенията и те да бъдат облечени в решения на министъра на здравеопазването, който носи своята отговорност, и той я носи от името на Министерския съвет“.

Проф. Михайлов посочи несъстоятелността на редица от предложенията на „Възраждане“, сред които това за епидемичната обстановка, която да бъде гласувана в НС. „Искаме 240 човека, от които почти никой нищо не разбира от здравеопазване, да се произнасят“, коментира той и заяви, че това би било взимане на политически решения, а не такива, съобразени с конкретната епидемична обстановка.

„Когато се обявява грипна обстановка, парламентът ли я гласува?“,

реторично попита той. Проф. Михайлов посочи още, че в случая става въпрос за биологични процеси, които се наблюдават от специалистите, и те трябва да предлагат решения на законодателя.

„Затова подобен тип законодателство е несъвършен, неприемлив и ще бъде само в тежест на законовата уредба на България“, заключи проф. Михайлов.

Срещу предложените промени се обяви и проф. Андрей Чорбанов като представител на „Има такъв народ“. „Сигурно съм последният, който ще бъде обвинен като защитник на мерките. Ясно беше, че голяма част от мерките бяха абсолютно неадекватни поради пълната неподготвеност на обществото да реагира в такава ситуация. Проблемът е, че именно в такава ситуация няма как да бъде вкарана в закона норма, за която не знаем как да реагираме“, коментира той. По отношение на идеята НС да гласува извънредната епидемична обстановка пък проф. Чорбанов отбеляза, че вкарването на един проблем от такова естество в парламента би отнело много по-дълго от необходимото за една бърза реакция, предвид начина на работа на институцията.

„Не е страшно, че правителството прави едно или друго – то се избира от Народното събрание, как да няма контрол? Ако една парламентарна група смята, че нещо не е правилно, може да поиска вот на недоверие“, посочи той и допълни, че не е бил съгласен с нито една от мерките „от първия до последния министър до момента“, но вкарването в закон под тази форма на всички мерки е „най-малкото нерационално“.

Изказването му бе репликирано от лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който попита проф. Чорбанов след като не е би съгласен с нито една мярка, кога ще поиска вот на недоверие. В отговор проф. Чорбанов заяви:

„Всеки път, когато се скарате със жена си ли искате развод?“

В крайна сметка аргументите на вносителите не бяха възприети от депутатите в залата и те отхвърлиха предложените промени в Закона за здравето с огромно мнозинство.