От предложенията във „Визията“ на БСП лъха и професионална, и политическа несъстоятелност

„За съжаление, от тези предложения лъха и професионална, и политическа несъстоятелност“. Това заяви бившият здравен министър д-р Мими Виткова пред Bulgaria ON AIR. Думите й бяха по адрес на представената миналия уикенд от БСП „Визия за България“ в частта, свързана със здравеопазването.

„Какво означава предложението държавните лечебни заведения да не са търговски дружества? Ако искаме наистина от малкия финансов ресурс, с който разполага здравеопазването, да не се печели, защо изваждаме само държавните лечебни заведения? Принципът би трябвало да бъде друг – всички, които ползват обществения ресурс от НЗОК, да нямат търговски статут, т.е. да не могат да формират печалба“, коментира д-р Виткова. „Говори се, че трябвало Касата да предлага еднакви цени на тези лечебни заведения, които няма да са търговски дружества, т.е. държавните. В момента на всички лечебни заведения – държавни, общински и частни, Касата плаща по едни и същи цени, т.е. това говори за непознаване на проблематиката или просто за едни клишета, които са хвърлени в един сериозен документ. Т.е. начинът, по който са поднесени предложенията, отразява едно несериозно отношение към една система, която е затънала в проблеми и от която страда целия наш народ“, заяви тя.

Д-р Виткова коментира и предложението автономията на медицинските ВУЗ-ове да бъде преразгледана, „за да изпълняват държавната политика в областта на здравеопазването“. „Т.е. ние признаваме, че днес автономията на медицинските ВУЗ-ове пречи на държавната политика ли? Ами останалите ВУЗ-ове? Освен медицинските, всичките ли работят в ущърб на държавната политика? Ако ще преразглеждаме тази автономия, да я преразгледаме на всички висши учебни заведения. Ако проблемът е в това, че България готви страшно много кадри в областта на медицината и те напускат страната, то проблемът не се състои в автономията на ВУЗ-овете, а в това, че когато някой решава да завърши медицина по държавна поръчка, би трябвало да се обвърже с някакъв договор, да върне инвестираното от нашето общество в неговото образование, като работи определени години в страната. И това няма да попречи на свободното движение на специалисти в Европа съгласно директивите, защото който не желае да работи в страната, ще си заплати за обучението и е свободен да върви където желае. Т.е. това е пак една формулировка, която буди недоумение – защо точно медицинските ВУЗ-ове бяха извадени от автономните им права?“, попита бившият здравен министър.

„Виждам едни клишета, едно бягство от точните отговори на сериозните проблеми, а пък пълен анахронизъм е въпросните регионални холдинги. Какво означава регионален холдинг по здравеопазване, в който да влезели областни центрове за извънболнична помощ? Ами няма такива юридически лица! Това какво говори – че не се познават структурите на системата, или че просто предлагаме едни такива умотворения и фойерверки, които са неизпълними, които няма да допринесат с нищо за подобряване на хала на системата и на болните хора в нея“, заяви още тя.

Д-р Мими Виткова се спря и на средствата, които се отделят за здравеопазване, като посочи, че те трябва да са много повече. „Отделяме 8,2-8,3% от БВП, което е съизмеримо с ЕС, но у нас средствата за здравеопазване са много несправедливо разпределени – 50% са от джоба на пациента. Тази диспропорция трябва да бъде променена, защото Европа средно от пациента взема около 15% от общите разходи“, посочи тя. Във връзка с това бившият здравен министър припомни и задълженията на държавата към здравния бюджет. „Държавата е поела ангажимент да заплаща за 2/3 от българските граждани и внася парите в Касата 1/3 от общия финансов ресурс. Т. е. тя участва несолидарно в тази система. И не може служители, които получават хиляди левове заплата, да не си плащат здравните вноски, а да ги заплащаме от данъците на хората с минимална работна заплата. Това е несправедливо и бягайки от този проблем, политическите партии, за да не се противопоставят на отделни категории избиратели, на практика затлачват осигурителната система в още по-дълбок хаос“, заяви тя.

По думите й обаче проблемите на здравеопазването не са на първо място финансови, а структурни и управленски.