“Общинските болници в страна са все по-близо до смъртта в резултат от целенасочена политика за ликвидирането им от десетилетия. Причината - пренасочване на средства към други лечебници. Това заявиха представители на Българската стопанска камара, Националното сдружение на общинските болници и Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) по време на съвместен брифинг във вторник”, пише днес „Труд”.
„Настояваме за разговори и срещи с президента и евродепутати, възможни са протести и блокиране на пътни артерии, заяви д-р Неделчо Тотев, председател на сдружението. Дълговете на общинските лечебници надхвърлят 100 млн. лв. към края на септември, 2017 г., като 15 от болниците ще фалират още през настоящата година, ако не се вземат спешни мерки”, допълва вестникът и продължава: „Състоянието на здравеопазването е в основата на демографския апокалипсис, който ни очаква категоричен беше д-р Тотев. Според него картината ще се влошава все повече, тъй като около 83% от приходите на общинските болници в сдружението отиват за заплати, а в 12 болници те не стигат дори за това.
Фалирането на общинското здравеопазване ще доведе до обезлюдяването на цели райони и задълбочаваща демографска криза, посочи д-р Радко Велков от сдружението”.
„Монитор” се спира на телевизионното интервю на Жени Начева от вчера. „Детската кардиологична клиника е уникална за страната и Министерството на здравеопазването няма да допусне затварянето й. Това заяви през БНТ заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева.
Тя коментира казуса във връзка със сигналите на лекари, че детската кардиологична клиника е застрашена заради липса на средства и недостиг на медицински сестри”, пише вестникът.
„Това е уникална клиника, която работи изключително добре, и ние заставаме зад нея и зад това, че трябва да бъде подкрепен бъдещият й потенциал. Считаме, че има изключително много резерви в преструктуриране на персонала и на ресурсите за издръжка в лечебното заведение, заяви Начева. Тя припомни, че МЗ подготвя нов модел за финансиране на болниците, който ще бъде прилаган от началото на следващата година”, допълва всекидневникът.
„24 часа” пък разговаря с българка, избрала да учи медицина зад граница. „Кандидатствах само в Германия и Англия. Отговорностите като лекар биха били оправдани единствено ако съм достатъчно компетентна. Затова исках да придобия възможно най-доброто образование и да работя с най-различни нови уреди. За Англия беше невъзможно с българска диплома, защото нямаме лабораторен опит и не ни смятат за достатъчно компетентни. Трябва да караш техните подготвителни години, за да кандидатстваш медицина. Това наклони везните за Германия”, разказва пред изданието Елена Султова, която е студент четвърти курс медицина в Мюнхен.
„В Германия много повече се финансира образованието, нормално е, защото държавата е по-богата. Още от началото имаме възможност да ходим в болници и да общуваме с пациенти и да усетим каква е комуникацията”, казва още тя.
„В Германия след 2-ата година имаме държавен изпит - писмен и устен, който е много труден и така се пресяват студентите. В моя випуск в Мюнхен започнахме 900 души, а след изпита сме 400. Оценката от него става 1/3 от дипломата ти за лекар и не може да имаш невзети изпити, преди да се явиш на този държавен изпит. Имаш право на 3 опита за него, ако не го вземеш, чакаш половин година. След 3-ия път ти се отнемат правата за 7 г. да учиш медицинска наука в Германия, Австрия и Швейцария. Всеки, който иска да учи медицина в Германия, трябва да знае, че не е мит колко много учене има”, продължава Елена Султова.
Според нея решението на проблемите с българската здравна система минава през по-добро финансиране. „Лечебните заведения затварят, защото медицинският персонал е недоволен от заплащането, лекарите са неоценени, а са учили толкова години. Четох, че чистач на летище получава 2 пъти повече. Ако се чувстваш щастлив и имаш мотивация да работиш, нещата ще потръгнат”, коментира тя.
