„На фона на продължаващите добри новини за натрупания консолидиран бюджетен излишък през 2015 г. и първата половина на 2016 г. някои реалности остават в сянка. Например финансовото състояние на Националната здравноосигурителна каса, която е част от консолидираната фискална рамка. Отчетните данни за изпълнението на бюджета на НЗОК са до 2015 г., но и те са достатъчни, за да илюстрират проблемите и да покажат, че са необходими реформи за намаляване на тежестта върху публичните финанси.” Това четем днес в материал на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, публикуван в „Капитал Daily”.
„Независимо от подобряващото се изпълнение на бюджетните цели НЗОК приключва почти всяка година с нарастващи неразплатени задължения, които в периода 2010 - 2015 г. са скочили тройно - от 111 млн. лв. през 2010 г. до 344 млн. лв. през 2015 г. Увеличение се наблюдава дори в години на излишъци като 2011, 2012 и 2015 г. Единствения спад бележи 2014 г., когато бюджетът на касата беше актуализиран два пъти с общо 325 млн. лв. Към сметката може да се прибавят и 5 млн. лв. допълнително за доставени ваксини за задължителна имунизация и реимунизация”, отбелязва Стайков.
„От общата картина на недостигащи средства в системата - годишните дефицити/излишъци на касата и неразплатените средства в края на годината, се вижда, че финансовото състояние на НЗОК, а оттам и на цялата здравноосигурителна система се влошава сериозно. Това показва, че всички обещания за реформи в системата за периода, който обхваща три редовни и два служебни кабинета, честите смени на министри на здравеопазването и постоянните козметични промени не са дали резултат. Нещо повече - качеството на здравеопазването също не се подобрява, ако се съди по Европейския индекс за здравните услуги (Euro Health Consumer Index), който лошава оценката на страната през 2015 г.”, посочва той.
Авторът коментира още: „Това, че нито качеството на здравните услуги, нито финансовото състояние на сектора се подобряват, е сериозен проблем и за икономиката. Некачественото здравеопазване ограничава пълноценното участие на пазара на труда, а оттам и възможностите за повишаване на благосъстоянието на населението. Финансовите проблеми на сектора са квазифискални проблеми, които, ако достигнат твърде високи нива, много бързо могат да доведат до протести и да се превърнат в реални бюджетни проблеми.
А бюджетите проблеми отново се плащат от същото население, което получава некачествени здравни услуги.”
„Новинар” се спира на коментар по отношение на цените на лекарствата. „Няма да има промени в цените на лекарства, внос от Великобритания през следващите години и българските пациенти ще запазят достъпа си до иновативни терапии, съобщиха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.
Фармацевтичната индустрия се подготвя за сценария на излизане на Великобритания от ЕС и има разработени програми и процедури, ако това се случи, каза директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев пред БНР”, четем във вестника.
„В рамките на следващите години промени по отношение на достъпа до лекарства за българските пациенти не може да се очакват. Твърде много са процесите, които влияят върху цените на лекарствата и излизането на Великобритания от ЕС.
Това влияние ще бъде много минимално”, смята Денев”, пише още ежедневникът.
„24 часа” пък припомня за дело, което трябва да се реши утре в Конституционния съд. „Дали здравната карта на България остава, или отпада, ще реши утре Конституционният съд. 57 депутати от БСП и ДПС искат отмяна на текста от Закона за лечебните заведения, който въвежда нов ред и различен начин на определяне на болниците, с които здравноосигурителната каса ще сключва договори”, пише изданието.
„Критериите и редът, по които те се избират, се определят с наредба на Министерския съвет. Въвежда се и листа на чакащите пациенти, защото не всяка болница ще сключва договор с касата.
Според депутатите този текст нарушава правото на българите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ. Те припомнят решение на Конституционния съд от 1998 г., че въпросното право не само е записано в конституцията сред основните права на българите, но е и неотменимо. Текстът ограничава възможностите на българите да избират болницата, в която да се лекуват, след като здравната каса може да откаже сключване на договор”, пояснява публикацията и допълва: „Народните представители атакуват и друг текст -как да бъдат ситуирани и създавани нови болници и нови услуги в стари лечебни заведения. Това е вторият закон от здравната реформа на министър Петър Москов, по който КС ще се произнесе. Топюристите отмениха разделянето на медицинските услуги на два пакета - основен и допълнителен, с мотива, че това може да бъде направено със закон от депутатите, а не от министъра с наредба.”
