Депутатите отхвърлиха възможността аптеките да разкриват филиали на местата с недостиг на фармацевтично обслужване и лекарства. Това стана при вчерашното гласуване на второ четене на Закона за измененията и допълненията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина в парламентарната здравна комисия.
Една от причините е липсата на достатъчно критерии, които да гарантират, че такива филиали няма да се разкриват на места, на които вече има аптека. От Българския фармацевтичен съюз одобряват решението на депутатите, тъй като за да се приеме това предложение в закона, според тях трябва да се гарантира, че дейностите на аптеките в техните структурни подразделения ще бъдат обезпечени с фармацевтичен персонал. Втори и трети адрес на аптеки според БФС трябва да могат да се откриват само в две хипотези: когато в населеното място няма аптека и когато съществува такава, но тя не извършва всички дейности с лекарствени продукти и медицински изделия (отпускане на наркотични продукти, дейности по договор с НЗОК и др.).
„Изискванията за откриване на аптека са много по-сериозни, отколкото за разкриване на филиал. Ние бяхме съгласни да се разкриват филиали там, където аптека не съществува и те да работят два пъти седмично или на четири часа, защото няма кой да поддържа аптека на пълно работно време в едно населено място с 500 жители. В така направените в Закона предложения обаче нямаше такова изискване. Ако ги бяха приели, на практика филиал можеше да бъде отворен навсякъде“, каза за Zdrave.net главният секретар на БФС Димитър Маринов.
„Решено беше първо да бъде създадена Аптечната карта, която да определи къде има нужда от отваряне на аптеки, а след това ще бъдат разписани много стриктни критерии, по които да бъдат създавани филиалите. Депутатите разбраха каква опасност се крие зад създаването на структурни аптечни подразделения без ясни и строги критерии и самите вносители оттеглиха предложението“, допълни Маринов.
От Закона отпадна и предложението помощник-фармацевтите да могат да извършват дейности в аптеките, свързани с лекарствени продукти, без контрол на магистър-фармацевт.
Според БФС това предложение е аналогични на това на медицинска сестра да бъде позволено да извършва някои операции. „Специалистите по здравни грижи – медицински сестри, акушерки, стоматологични сестри, помощник-фармацевти, са безценни в ежедневната работа, но те не могат и не бива да извършват дейности, за които не са подготвени, т.е. нямат нужната квалификация. В България има над 6600 правоспособни магистър-фармацевти, като по брой магистри на глава от населението сме на средно европейско ниво, а количеството на фармацевтичните факултети гарантира наличието на достатъчно магистър-фармацевти, така че дейностите са обезпечени със специалисти и не считаме, че се налага промяна на правомощията на помощник-фармацевтите. Ако тази промяна бъде приета , то тя неминуемо в дълсогрочен план ще доведе до обезмисляне на професията на магистър-фармацевтите и ще бъде безпрецедентна за ЕС фармацевтична политика и практика“, аргументират от БФС несъгласието си с поправката, като депутатите приеха напълно аргументите им и промяната не беше приета.
Разгеле, имало остатъци от здрав разум в тая държава