На днешния 18 април се отбелязва Европейския ден за правата на пациента.
От 2007 г. денят се отбелязва във всички страни членки на Европейския съюз. Той цели популяризиране на 14-те основни права на пациента и приоритетите в европейската политика в сферата на здравеопазването, както и да се насърчат институциите в съответните държави да предприемат необходимите политически действия за дефиниране на правата на пациента и тяхното спазване.
Ето и какво гласи Европейската харта за правата на пациента:
1. Право на превантивни мерки
Всяко лице има право на подходящи услуги, предпазващи го от заболяване.
2. Право на достъп
Всяко лице има право на достъп до здравни услуги в съответствие със своите здравни нужди. Здравните услуги трябва да гарантират равен достъп за всеки, без каквато и да е дискриминация от гледна точка на финансови ресурси, местоживеене, вид на заболяването или момент на достъпа.
3. Право на информация
Всяко лице има право на достъп до каквато и да е информация във връзка с неговото здравословно състояние, медицинските услуги и начина на тяхното прилагане, както и относно постиженията на научно-изследователския прогрес.
4. Право на съгласие
Всяко лице има право на достъп до всяка информация, която може да му позволи да участва активно във вземането на решения за неговото здраве; тази информация е предпоставка за всяка процедура и лечение, включително и за участие в научни изследвания.
5. Право на свободен избор
Всяко лице има право на свободен избор между различни лечения и изпълнители на медицинска помощ на базата на адекватна информация.
6. Право на тайна и конфиденциалност
Всяко лице има право на конфиденциалност по отношение на неговата лична информация, включително информацията за неговото здравословно състояние и за възможните диагностични или терапевтични процедури, както и на защита на личната му тайна по време на извършване на диагностични прегледи, посещения на специалисти и общо медицинско лечение/хирургически намеси. Всяко лице има право на свободен избор между различни лечения и изпълнители на медицинска помощ на базата на адекватна информация.
7. Право на уважение към времето на пациента
Всяко лице има право да получи необходимото му лечение своевременно и в рамките на предварително установен срок. Това право е приложимо на всеки отделен етап на лечение.
8. Право на спазване на стандартите за качество
Всяко лице има право на достъп до висококачествени здравни услуги на основата на определяне и спазване на прецизни стандарти.
9. Право на безопасност
Всяко лице има право на защита от опасности, породени от лошо функциониращи здравни услуги, медицинска небрежност и грешки, както и право на достъп до здравни услуги и лечения, покриващи изискванията за висок стандарт на безопасност.
10. Право на иновации
Всяко лице има право на достъп до иновационни процедури, включително диагностични, в съответствие с международните стандарти, независимо от икономическите или финансови съображения.
11. Право на избягване на ненужно страдание и болка
Всяко лице, индивид има право да избягва, доколкото е възможно, страданието и болката във всяка фаза на заболяването си.
12. Право на индивидуално лечение
Всяко лице има право на диагностични или терапевтични програми за лечение, пригодени колкото е възможно повече към неговите лични потребности.
13. Право на жалване
В случай на понесени вреди всяко лице има право да подаде жалба и да получи отговор или друга обратна информация.
14. Право на обезщетение
Всяко лице има право на достатъчно обезщетение в рамките на разумен срок в случай на понесена физическа, морална или психологическа вреда, причинени от здравни услуги и лечение.
НЗОК няма монопол на квазипазара на здравните услуги в страната. Тя не е нито продавач нито доставчик на здравни услуги, защото е само купувач на такива или по-скоро закупчик-платец в полза на здравноосигурените лица у нас. На нашия пазар както и във всички останали цивилизовани страни с този тип здравно осигуряване, този вид обществени фондове имат монопсон, но не и монопол на пазара. Терминът „монопсония” е въведен още преди повече от 100 години и то именно за такива пазарни форми. Това че нашите „пишман здравни икономисти” нямат познания за това и не могат да определят ситуацията и фактите е достатъчно красноречив показател, за това колко е инсуфициентна и примитивна /за да не кажа повърхностна, глупава и дори назадничава/ е дискусията, която се води у нас по този род проблеми за здравеопазването. Всъщност монопол има единствено и само лекарското съсловие, защото това е единственият доставчик на здравни услуги на квазипазара у нас. Поради това именно нашето лекарско съсловие, към което имам нещастната възможност и аз да принадлежа има изключителния интерес от три неща както и всеки друг монополист: -1. Да се качват постоянно цените на здравните услуги; -2. Да се задържа на досегашното ниво тяхното качество и ако може даже да се влошава; -3. Да се ограничава всячески възможността за поява на нови продавачи или доставчици на здравни услуги, като нови играчи на квазипазара. Затова отворете си очите о неразумни колеги и вижте реално само своите лични интереси. Защото както бе казано „интересът клати феса”. Не си спомням да има някакви действия и/или прояви на лекарското съсловие у нас в полза на защита на обществения интерес, та камо ли в посока на държавническо мислене. Или ако трябва да перифразираме проф. Иван Хаджийски общественият интерес на българския лекар „не преминава оттатък дувара и портата” на неговото лечебно заведение, било то практика или болница. Дали има клинични пътеки (КП) или диагностично-свързани групи (ДСГ) или каквато и да е система винаги ще има система на заплащане според дейност (както в една нормална и цивилизована страна) Друг е въпросът че на българина му се отдават две неща които той прави с много голямо желание. Едното е това как да прецака системата, а другото е това как да псува по системата; Някои представители на нашето лекарско съсловие включително и най-често пишещити в Здраве нет не правят изключение. За да се заплаща лекарския труд адекватно, трябва да има преди това остойностяване на всички медицински дейности. Това не е направено у нас повече от 20 години, а някой отново поставя пак каруцата пред коня. Така е когато не може да се разбере кое е причината и кое е следствието. А основната първопричина е това че системата не е дофинансирана. И това не е заслута на касата.
"7. Право на уважение към времето на пациента Всяко лице има право да получи необходимото му лечение своевременно и в рамките на предварително установен срок. Това право е приложимо на всеки отделен етап на лечение." ЕЙ ТОЧНО ТОВА ПРАВО СЪМ ГО РАЗПЕЧАТАЛ С ГОЛЕМИ ЧЕРНИ БУКВИ НА ЕДИН КАРТОН, И КОГАТО НЯКОЙ ПОЧНЕ ДА ПРИПИРА И ДА ИЗПРЕВАРВА ДРУГИТЕ С НОМЕРА "ДОКТОРЕ, АМА АЗ БЪРЗАМ, МОЖЕ ЛИ САМО ДА МЕ "ПОГЛЕДНЕШ"?" - МУ ГО ПОКАЗВАМ!
КАЖЕТЕ НЕЩО И ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПАЦИЕНТА И ЗА ПРАВАТА НА ОКАЗВАЩИТЕ МЕДИЦИНСКИ УСЛУГИ!!!
Vsichki tezi prava pokazvat che ne-Zdravnata kasa v Balgaria e fashistka struktura s limiti otnemashti grajdanski prava i lipsa na Humanizam. T.e edin goliam bokluk e Zdravnata kasa.