Онкохирурзи предлагат въвеждане на индикатори при лечение на рак на гърдата

Въвеждане на индикатори, които да бъдат заложени като изискване за сключване на договор с НЗОК на клиниките, отделенията и центровете, които лекуват пациенти с карцином на гърдата, предложиха онкохирурзи по време на Националната конференция по хирургия на гърда с международно участие, която се проведе в периода 30 януари - 1 февруари.

Според направеното предложение задължителните индикатори са: относителен дял на пациенти с рак на гърдата (инвазивен или ин ситу), чиято диагноза в потвърдена предоперативно патоанатомично – минимум 75%; относителен дял на случаи с инвазиен карцином, за които са описани следните прогностични параметри: хистологичен вид (WHO класификация), G (според ръководството на WHO), естроген и прогестерон рецепторен статус, HER-2, Кi67 – минимум 95%; относителен дял на случаи с неинвазивен карцином, за които са описани следните прогностични фактори: G, доминиращ хистологичен вид, размер в мм, разстояние до най-близка резекционна линия, естроген рецепторен статус – минимум 95%.

Сред останалите задължителни изисквания са .Относителен дял на пациенти с инвазивен карцином (с изключение на BRCA 1, BRCA 2 мутации), не по-голям от 3 см (общ размер, вкл. Ин ситу компонента), на които е направена органосъхраняваща операция като първоначално лечение – минимум 60%; относителен дял на пациенти с неинвазивен карцином, не по-голям от 2 см, на които е направена органосъхраняваща операция – минимум 70%; относителен дял на пациенти само с дуктален карцином ин ситу, на които не е направена аксиларна лимфна дисекция – минимум 87% и др.

По време на конференцията хирурзите обсъдиха включването на сентинелната лимфна биопсия в клиничната процедура за оперативно лечение на рака на гърдата. „Сентинелната биопсия е златният стандарт при стадиране на аксиларния лимфонодален статус, особено при пациенти с клинично негативна аксила (липсват палпиращи се увеличени лимфни възли; липсват суспектни за метастични лимфни възли от образните изследвания). Въпреки това, кодът за прилагането й отсъства от амбулаторната и клинична процедура и клиничната пътека за дейността. Парадокс е, че в Информацията за пациента към клиничната пътека фигурира подробно описание на сентинелната лимфна биопсия и ползите от нея.Правилното извършване на сентинелна лимфна биопсия изисква увеличаване на оперативното време, адекватно маркиране на сентинелните лимфни възли, апаратура за детекция и др. Поради тази причина, и предвид актуалните увеличаващи се цени на медицинските консумативи и материали, предлагаме диференциране (увеличаване) на заплащането от НЗОК при извършване на сентинелна лимфна биопсия към намесата върху гърдата или отделянето на процедурата в отделна пътека. Очакваното увеличение на стойността на пътеката е с 25-30%“, казват хирурзите.  

По време на конференцията беше и проект за стандарти за диагностично поведение и хирургично лечение при пациенти с карцином на гърда.

В инициативния комитет на конференцията влизат началникът на Клиника по гръдна хирургия в УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски” проф. Иван Гаврилов, началникът на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във ВМА проф. Никола Владов, проф. Георги Байчев от Клиниката по гръдна хирургия във ВМА, ръководителят на Катедралата по хирургия на МУ-София проф. Манол Соколов,  специалистът по рак на гърдата от УМБАЛ „Царица Йоана“-ИСУЛ проф. Теофил Седлоев, ректорът на МУ-Плевен проф. Добромир Димитров, проф. Свилен Маслянков - ръководител на направление "Лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на гърдата" в Клиниката по хирургия на УМБАЛ "Александровска“, началник Клиника Медицинска онкология към УСБАЛО – София доц. Ася Консулова и хирурзите д-р Ваня Митова, д-р Славяна Ушева, д-р Вълкан Иванов, д-р Мирослава Чортова, д-р Мариела Василева, д-р Ирина Митева.

Хирурзите припомниха, че ракът на гърдата е най-често диагностицираният рак и сред първите онкологични причини за смърт при жени, представляващ 25% от случаите на рак и 15% от свързаните с рак смъртни случаи в света.

В България всяка година се диагностицират около 3500-4000 нови случая на рак на млечната жлеза, като над 50% са в по-късни стадии, когато лечението е по-трудно и скъпо. Причините са липсата на грижа за собственото здраве и макар прегледите да влизат в профилактичния календар, много жени не си ги правят.

Хирурзите се надяват, че подобряването на диагностиката и терапиите, както и възможността при необходимост да се приложи реконструктивна хирургия, едновременно с операцията, ще мотивира жените да са по-отговорни за здравето си.