Общият размер на дълговете на общинските болници към 30 юни 2018 г. възлиза на 100,609 млн. лв. Това сочи справка на Министерството на здравеопазването, изготвена за Zdrave.net.
От тях просрочени са близо половината, или 43,346 млн. лв.
Спрямо същия период на миналата година обаче се наблюдава известно намаляване както на общата сума на задълженията, така и на просрочията. Към 30 юни 2017 г. общият размер на дълговете на общинските болници е бил 101,017 млн. лв., като от тях просрочени са били 45,443 млн. лв.
В абсолютна стойност налице е намаляване на размера на общите задължения с 408 хил. лв., и на просрочията с 2,097 млн. лв., сочи справката.
Финансовото състояние на голяма част от общинските болници от години е тежко, някои от тях балансират на ръба на фалита, а за последните десетина години затвориха врати близо 20 общински лечебни заведения за болнична помощ. В опит да подобрят тяхното състояние, при преговорите за НРД 2018 НЗОК и Българския лекарски съюз договориха увеличение на цените на редица „масови“ клинични пътеки. По всеобщо мнение обаче подобрение въпреки това няма, тъй като бюджетите на болниците останаха много близки до миналогодишните и така на практика дейността им, закупувана от Касата, се намали.
Междувременно редица лечебни заведения, някои от тях – общински, съдят Здравния фонд за неплатена „надлимитна“ дейност за 2015 г. Към момента е известно за две от делата, приключили окончателно в полза на болниците. Дали обаче въпреки това те ще получат спечелените по съдебен път средства, не е ясно: преди месеци здравният министър Кирил Ананиев посочи, че в бюджета на НЗОК няма пари за изплащане по тези дела.
В наскоро публикувания „Годишен доклад на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за 2017 г.” се разглеждат всички основни сектори и обществени сфери в страната /http://www.dans.bg/bg/dokladi-23012018-sec-bul/. По отношение на системата на нашето здравеопазване има представено определено становище относно „частните болници, в т.ч. чуждестранни клиники” в РБ. По-специално в доклада се отчита, че значителната задлъжнялост и влошаващото се финансово състояние на държавни и общински болници, както и регулярният отлив на квалифицирани кадри към частни болници представляват хроничен проблем. Но това е също така и ЗАПЛАХА ЗА НАЦИОНАЛНАТА НИ СИГУРНОСТ. Това означава че единственият възможен и необходим оздравителен механизъм за системата на здравеопазването в РБ е да се прекрати изтичането на повече финансови средства в друга посока освен към публичните здравни заведения за болнична помощ. Така ще се спре и изтичането също така и на кадри. Казано е „Ако парите вървят след пациента при този модел, то лекарите вървят след парите”. Сключването на договори на НЗОК за „нищо неправене” с някои частни болници трябва да престане, след въвеждането на Националната здравна карта, както и след евентуалното подписване на новия Национален рамков договор за 2019 г. Само така ще се постигне желаният резултат за ограничение на „доплащанията” от всички потърпевши пациенти, като се намали драстично ненужно големия брой на частните болници у нас. Това означава да бъдат затворени НАЙ – МАЛКО 100 ЧАСТНИ БОЛНИЦИ от всички 400 в РБ, които се занимават само и единствено с източването на касата. Ако това се случи това не ще бъде проява на дискриминация по отношение на собствеността (частна или публична). Сградата на частната болница си е собственост на частника и тя е негова или по-точно реституция от бабата му, ако не му я вземат за кредити. Никои и никъде в ЕС не позволява някому да се източва публичен фонд за здравно осигуряване от търговски дружества с право за формиране на печалба. И у нас има съответната Комисия за защита на конкуренцията КЗК, но в неините компетенции не е Националната здравна карта /НЗК/, както и на решенията които ще последват след това. КЗК не може да нареди на НЗОК да сключва договори с юридически лица с "частната медицинска практика". Относно РЕАЛНАТА ЦЕНА НА ЗДРАВНОТО НИ ОБСЛУЖВАНЕ, то това е съвсем друг и различен въпрос. Някои недалнавидни и неуки представители от парламентарната власт направиха така, щото да се открива частна болница по Търговския закон, и пък някои други такива от изпълнителната власт предлагат възможност да се "предоставят здравни услуги" , за които реално НЗОК плаща. Затова повече не трябва да се продължава със заиграването с частните болници и те трябва да се редуцират както по бройка, така и по обем на дейност защото в противен случай, действително ще видим разгром на здравеопазването у нас.
точно така е
Закон на Мърфи: Настроението в една компания е константна величина- за да се увеличи настроението на един, трябва да се развали на друг. Та и приходите за болниците са така- парите от НЗОК са константна величина , за да се увеличат на частните,е трябвало да се намалят на общинските болници .
Не , здравните ви вноски са ви константно ниска величина. И тези на които ще се развали кефът са пролетарските мародери цуцащи ниско-заплащан лекарски труд
Ако здравната вноска стане 20%, ще има още поне 50 Начевци и същата мизерия за останалите. Факт!
Господата не ходят по общински болници,другите да умираме...
Деба и моторолата деба ! Системата е здравна, не забавна. А болниците издишат, нсе издигат . ..
Забавната система е един огранизъм. От една страна на всеки ъгъл в София и големите градове частни болници, от друга - издигащи общински и областни .Скачени съдове. Който не вижда връзката, дебил е
Важното е болниците на другарите и господата от жълтите павета да са на огромна печалба, без значение дали лекуват или имитират дейност.
Ами питайте директорите им защо имат дългове? Има обратно пропорционална зависимост -увеличават се личните блага на директорите за сметка на финансовото състояние на болниците, която управляват!
Ананиев да се жъне отзад има съд
Не дълговете на болниците са 100 милиона, а обществото начело с Тиквата дължи 100 милиона неплатени за да съществува болнично здравеопаване и изобщо някакво здравно дело. Да уточним истината и реалностите.