1 203 828,3 хил. лв. е бюджетът на МЗ, а 372 378,1 хил. лв. са средствата за общинско здравеопазване планирани в обнародвания днес в Държавен вестник Закон за държавния бюджет за 2025 г.
В Закона е включена и програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2025 – 2028 г., сред които за развитие на системата за спешна медицинска помощ - 22 668,3 хил. лв.; 12 млн. лв. за придобиване на административни сгради за обезпечаване на нуждите на администрацията на МЗ и НЗОК със сграден фонд; за модернизация на психиатричната помощ - 14 640,9 хил. лв. дофинансиране по ПВУ; модернизация на болниците 2 919,9 хил. лв. дофинансиране по ПВУ и 900 000 лв. за проектиране на Център за лъчелечение с протонна терапия в УМБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“ ЕАД, гр. София - 900,0 хил. лв.
В Закона за държавния бюджет е записано още, че министърът на здравеопазването организира и създава необходимите условия и предпоставки за изграждането на Национална многопрофилна детска болница в София чрез „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ за сметка на средствата на дружеството.
В бюджета на Министерство на здравеопазването политиките са обобщени като за политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве 178 912,7 хил. лв., за политика в областта на диагностиката и лечението - 929 558,4 хил. лв., за политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия - 50 181,0 хил. лв., а за бюджетна програма „Администрация“ - 45 176,2 хил. лв.
Подробната разбивка по области на политики показва, че в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве за Държавен здравен контрол са отделени 46 573,0 хил. лв., за промоция и превенция на незаразните болести - 14 135,6 хил. лв., за профилактика и надзор на заразните болести - 116 542,7 хил. лв., а за намаляване търсенето на наркотични вещества - 1 661,4 хил. лв.
51 772,5 хил. лв. са определени за Контрол на медицинските дейности, здравна информация и електронно здравеопазване, част от Политика в областта на диагностиката и лечението.
Според записаното в бюджета основните цели на електронното здравеопазване са повишаване качеството и ефективността на здравеопазването чрез осъществяване на реален достъп на пациента до информация за собственото му здраве; съкращаване на времето за обслужване на пациенти и граждани; повишаване на качество на административните услуги в здравеопазването; съкращаване на финансовите разходи и постигане на значителна промяна на качеството на здравеопазване, чрез използване на нови здравни технологии в областта на електронното здравеопазване. Ще бъдат разработени Национална стратегия за електронно здравеопазване и пътна карта към нея, разработване и
прилагане на концепция за развитие на телемедицината в Република България и мобилните устройства (mHealth);
въвеждане на система за оценка на качеството и безопасността на медицинското обслужване; изграждане експертна фармакотерапевтична система (ЕФТС) за контрол на клиничните решения; създаване на решения за трансграничен достъп и обмен на здравна информация в ЕС чрез изграждане на национална контактна точка; изграждане на среда за единен достъп до образна диагностика и интеграцията й с НЗИС; разработване на система Превенция и промоция на здравето; разработване на електронни административни услуги като част от НЗИС.
Националната здравно-информационна система ще бъде надградена с нови функционалности и модули за да се извършват онлайн повече административни и здравни услуги и да се осигури достъп до информацията на пациента за собственото му здраве, както и за да се подобрят взаимовръзките между отделните нива на системата.
По тази бюджетна програма, към която има определени и 22 455,1 хил. лв. от По други бюджети и сметки за средства от ЕС е предвидено и внедряване на Диагностично-свързани групи (ДСГ). Планирано е НЦОЗА да изготви методологията за въвеждането им в българската система на здравеопазване.
За Спешна медицинска помощ са определени 467 429,5 хил. лв., от които 325 336,2 хил. лв. са определени за заплащане на персонала.
Планираните средства са за обезпечаване дейностите осъществявани от Центрове за спешна медицинска помощ, Център за спешна медицинска помощ по въздуха и Национален център за обучение и квалификация в системата за спешна помощ.
В администрираните разходи са планирани
64 166,0 хил. лв. за субсидии за спешна медицинска помощ в болничните заведения
с разкрити спешни отделения.
За Психиатрична помощ са отделени 200 406,6 хил. лв., които обаче включват известно реформиране на системата. Така например специалистите в първичната медицинска помощ трябва да получат подходящо обучение в първичната диагностика и лечение на психичните разстройства, както и указания за терапевтично поведение при спешни състояния и насочване към специалисти по психиатрия в специализираната извънболнична помощ. С оглед това, в Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021-2030 г. са предвидени обучителни модули за повишаване на квалификация.
Специализираното лечение и наблюдение на острите случаи на болни с психични разстройства пък трябва да се осъществява от специалисти по психиатрия в извънболничната помощ, структури по психиатрия към многопрофилни болници за активно лечение или като част от мултифункционални екипи в лечебните заведения, осигуряващи комплексно обслужване на хората с психични разстройства. Съществуващата мрежа от държавни психиатрични болници (ДПБ) следва да бъде оптимизирана и постепенно да намалява своя капацитет за осигуряване на продължително специализирано лечение на болни с тежки психични разстройства. Тя трябва да е насочена към стабилизиране на състоянието на болните и продължаване на грижите в общността, без това да е свързано с предоставяне на резидентни грижи и институционализация на болните.
Съществена роля за осигуряване на приемственост на грижата след приключване на стационарното лечение имат центровете за психично здраве (ЦПЗ), които би следвало да осъществяват прехода от институционална към амбулаторна форма на лечение на пациентите с психични заболявания. Процесът трябва да е насочен към намаляване на болнични легла и увеличаване на амбулаторната дейност, както и дейности по програми за интеграция и ресоциализация на лицата с психични разстройства. С оглед това, в изпълнение на Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021-2030 г. е предвидено разкриване на нови Центрове за психично здраве в областните градове, където липсва такава структура. Очакваният резултат е прекратяване на дълготрайната изолация на хората с психични разстройства в болнични лечебни заведения и осигуряване на живот и лечение в общността.
27 млн. лв. са предвидени за разходи за диагностика и стационарно лечение на пациенти с психични заболявания, т.ч. подобряване благосъстоянието на дълготрайно пребиваващите пациенти в държавните психиатрични болници и изпълнение на мерки.
Общо за персонал в психиатричната помощ са отделени 44 977,7 хил. лв.,
а за издръжка на лечебните заведения - 11 711,0 хил. лв.
МЗ предвижда през 2025 г. да има 45 донори на органи у нас, от които 25 – живи. Предвидено е да бъдат осъществени общо 62 трансплантации на органи. От тях са планирани 40 бъбречни трансплантации, 5 на сърце, 15 на черен дроб и 2 на бял дроб. Според записаното в бюджета на 10 живи донори ще бъдат възстановени разходите за временна нетрудоспособност, както и транспортните разходи. Лицата, наблюдавани в следтрансплантационния период през първата година от трансплантацията ще са 320, а през всяка следваща година от трансплантацията – 1200.
Ще бъде осигурено продължаващото лечение и рехабилитация на 7 900 пациенти с туберкулоза и неспецифични белодробни заболявания. Предвидено е през тази година 200 000 души да получат ТЕЛК.
Общо за лекарствени продукти и медицински изделия, заплащани с бюджета на МЗ са планирани 50 181,0 хил. лв. Планира се издаването на 241 разрешения за употреба на лекарствени продукти; 5700 промени в разрешенията за употреба; 181 подновявания на разрешения за употреба; 170 разрешения за клинични изпитвания; 1000 анализа за контрол на качеството. С тези медикаменти ще бъдат лекувани 3 309 болни с туберкулоза, 1 420 със СПИН и 3 200 с психически и поведенчески зависимости.
Държавния бюджет за 2025 г. може да видите тук.
