Обединението ще ни върне на заслуженото ни място като елит на обществото

Д-р Меджидиев, първо искам да Ви честитя победата на изборите за председател на Столичната лекарска колегия. Какво ще се промени оттук нататък в работата на колегията?

Искам да благодаря на колегите, които ме подкрепиха. Надявам се да оправдая тяхното доверие.

В последните години се получаваше едно разделение на лекарите в София и в страната, на болнична и доболнична помощ. Една от първите ми задачи е да сближа лекарите от двете структури, защото целите ни са общи. Всеки един труд и всяко едно поприще има някакъв продукт. При лекарския труд ние наблягаме само на заплати, но дори и финансите следват пациента и той посещава болниците и лекарите, които харесва и които обича, които му помагат. Искам да кажа, че продуктът на нашия труд като лекари – това е здравият пациент. И оттам идва и другата ми задача – да се доближим като съсловие до пациентите и да тръгнем в една обща насоченост, защитавайки заедно и взаимно интересите си – на пациенти и на лекари. Защото и самите ние в утрешния ден ставаме пациенти, и самите нас някой утре трябва да ни лекува, а това са младите лекари. Това обединение търся. Моето основно желание е първоначално да постигнем обединение между структурите от болнична и доболнична помощ, между лекари и пациенти. Това ще ни издигне до ниво, което наистина заслужаваме – до елит на нашето общество.

Как оценявате работата на предишното ръководство и какво конкретно като политика на колегията бихте искали да промените в тази роля?

То е работило шест години – два мандата. Мога да кажа, че много неща са направени със сигурност. Има някои проекти от старото ръководство, които не стигна времето да бъдат довършени, трябва да бъдат продължени. Работеше се в много насоки.

Това, което искам да променя и това, което според мен липсваше, е вярата на гилдията в Софийската лекарска колегия. Вярата, че ние сме избрани от тях и трябва да отстояваме техните интереси, да отстояваме техните права, да ги поставяме напред, да стоим плътно зад тях, да решаваме всичките им проблеми. Там според мен трябва да надградим основно.

В национален мащаб има много кардинални неща, които трябва да се стараем да променим, да настояваме пред властите и неправителствените организации да се случат. Като пак обръщам внимание – те са полезни не само за лекарите, а и за пациентите. Затова една от първите ми мерки ще бъде веднага да търся пациентските организации и да работим заедно.

Един от големите проблеми е това, че в годините няма остойностяване на лекарския труд. Оттам започва същественият проблем. Имаме остойностяване на всичко друго – разходи, пътеки, леглодни, цени на медикаменти, цени на изследвания, но никъде не е остойностено колко струва участието на един лекар в една операция, колко струва участието на един лекар в една спешна манипулация и т.н. А лекарят през последните години бе натоварен изключително много с административна дейност, с търговска дейност, с бюрокрация – неща, които, първо, не са присъщи за него и второ, в които той не е компетентен. Защото просто няма това образование. Ние го принуждаваме да се занимава с неща, за които той не е учил. Ние го караме той не да ходи да специализира в чужбина или да ходи да научи нещо медицинско, а да се прибира вкъщи и да отделя по шест часа на ден, за да се запознае с новата нормативна база. Имаме едно ръководство на МЗ, след две години имаме ново ръководство, с нови идеи, променя се нормативна база, правят се едни клинични пътеки, след няколко години се променят; правят се едни договори със Здравната каса, след това се променят; вкарва се лимит, надлимитна дейност. И натоварването на колегите, което го виждам и в практиката, е изключително. Това са съществените проблеми. Затова казвам, че трябва да засилим контакта си със синдикалните организации – заради финансите. Не е наша работа ние да се борим за нашите финанси. Синдикалните организации са тези, които трябва да защитават нашите интереси, а те ще помогнат и за друго – да се сближим със средния медицински персонал. Ще избегнем натоварването ние да мислим за странични неща. Ние трябва да мислим за медицина. Ние трябва да мислим пациентът да бъде излекуван. Друг трябва да се бори за оценяването на нашия труд и трябва да започнат да гледат на нас като на лекари, да ни разтоварят от тези неща.

Какви са възможностите за влияние на колегията в този план?

Софийската лекарска колегия е най-голямата в страната. Нейното мнение винаги се е чувало и в национален мащаб, но все пак има решения, които ги взима централният Управителен съвет на Лекарския съюз. Ние не можем да взимаме самостоятелни решения. Ние можем само да предлагаме, да инициираме действия, да генерираме идеи и като най-голямата колегия се надявам да започнат повече да ни чуват, но за това трябва да бъдем обединени.

Какво мислите за екипа, който беше избран заедно с Вас? Смятате ли, че ще се сработите?

Аз съм много впечатлен от това, че, първо, на отчетно-изборното събрание на колегията дойдоха много хора, интересът беше много голям. Имаше представителства от всички софийски дружества. В София има много добри лекари на всички нива –общопрактикуващи, от специализираната медицинска помощ, от болници – от всички структури. Най-хубавото, което ми направи впечатление, е, че всички, които бяха избрани в Управителния съвет, бяха избрани с голямо мнозинство. Това означава, че хората не са случайни, имат подкрепа. След като тези хора са с такава подкрепа сред лекарското съсловие в София, значи работата с тях ще бъде градивна, значи ще имаме чуваемост на всички нива в нашето съсловие.

Какво мислите, че може да се случи с исканията на общопрактикуващите лекари, които бяха представени пред МЗ и за които министър Ананиев каза, че не са тема на разговор към момента? Как ще постъпите вие?

Ангажирани сме много с проблемите на общопрактикуващите лекари. Даже в изложението си на конференцията аз наблегнах основно на това, тъй като това е видим проблем. Първите мерки, които ще взема и бяха поставени още на първия Управителен съвет, са да започне да се работи по това не като по проблем на общопрактикуващите лекари, а да бъде разгледан на ниво лекари, обединени заедно и с болничните структури. Затова първото, което ще инициирам, са срещи и форуми, на които с проблемите на общопрактикуващите лекари да бъдат запознати всички болнични структури. Да се разгледат проблемите и на едните, и на другите. Първо да се уточни кои неща могат да се решат на ниво болнична - доболнична помощ между двете структури. И след това, вече в една концепция да излезем с исканията си. Естествено, че лекарите от болничната помощ трябва да застанат плътно зад общопрактикуващите лекари в исканията им, да бъдат разгледани на общо ниво, и да бъде решено кои от тези искания са приоритетни.

Смятате ли, че НРД, който беше подписан за тази година, беше наистина успех, както каза ръководството на Лекарския съюз?

Има малко увеличение в цените на някои клинични, но не мога да кажа, че това е напълно достатъчно. Все пак обаче е една стъпка напред. Но специално за общопрактикуващите лекари не мисля, че има голямо подобрение.

А новите наредби, които се коментират, свързани с финансирането – не мога да кажа, че е нещо лошо да се проверяват и отчитат болничните структури на три месеца. Напротив – такъв един контрол със сигурност ще бъде от помощ. Малко повече ме притесни това, че се споменава ограничаване на бонусите и допълнителното стимулиране на звена, които работят, които са на печалба, много са търсени от пациентите и показват добри финансови резултати. Ограничаването на финансиране към такива звена ще доведе до един прост резултат: при отчета на тримесечието резултатът ще е отрицателен. Още отсега се знае това. Не може да не стимулираме. Докато нямаме остойностяването на лекарския труд и правилата за заплащане, ние не можем да ограничим единствения метод, по който да стимулираме тези колеги. В момента точно по тази причина в някои болнични структури имаме отлив на добри специалисти. Ако тези хора, които работят много добре, които са търсени от много пациенти, не са стимулирани финансово, те при всички положения ще търсят друго поприще. Затова смятам, че има някои неща, които трябва да бъдат поставени за обсъждане и уточнение, и тогава да се взимат такива решения.

Трябва да се помисли много внимателно за лимитите, особено на структури с голямо натоварване. Нашето съсловие и лекарската колегия на София цели сближаване с пациентите, но когато се случи така, че в края на месеца, към 23-25-о число една клиника е изчерпала лимита си и дойде едно дете с пневмония, и аз съм задължен да му кажа, че не мога да го приема, защото нямам лимита да го лекувам, къде отива цялата концепция?

Българите сме може би едни от най-облагодетелстваните от гледна точка на достъп до специалисти. Всеки може да поиска среща със специалист за преглед, за лечение – за каквото му се налага. Но специалистите ги няма. Как да решим този проблем?

Трябва да работим основно за младите лекари. Специалистите ще си отидат първо поради възрастта си, което е абсолютно нормално. Трябва да направим така, че да подобрим условията на работа, ангажираността към младите лекари на началник-отделенията, на ръководителите на лечебни заведения, да създадем такива условия, че младите лекари да искат да останат тук, да работят в структурите. Да мислим за заплащането им – това е голям проблем, защото самите специалисти не са добре платени. Особено стои един проблем – един общопрактикуващ лекар как да издържа един млад специалист с парите, които получава? Как да дава неговата заплата, за да може той да придобие специалност обща медицина? По това трябва да се работи.