Нина Алиоски: Когато е нужна кръв, имаме нужда от добра воля,съпричастност и разбиране

Нина Алиоски e старши медицински лаборант към лабораторията по трансфузионна хематология в „Пирогов“. През 1996 г. завършва  медицински колеж към МУ със специалност "Медицински лаборант". Между 1999 и 2001 г. изучава "Обществено здраве" във Факултет по обществено здраве – МУ – София. През 2010 г. завършва и Философски факултет към СУ „Климент Охридски” – специалност "Клинична и консултативна психология". От 1996 г. до настоящия момент е медицински лаборант в отделението по трансфузионна хематология и имунология, а от 2008 г. е старши медицински лаборант в Лаборатория по трансфузионна хематология.

Г-жо Алиоски, защо избрахте медицината за своя професия?

Завърших средното си образование в гр. Ямбол през 1994 г. Да избера тази  хуманна професия беше и е истинско приключение и предизвикателство за цял живот. За избора и ми помогнаха и моите родители с насоките и съветите си, но най- вече ме насочи любовта към науката, желанието да работя с хора и да им помагам. Това е професия с която всеки ден научаваш нещо ново. Когато започнах работа в лабораторията – всички методи се извършваха мануално, днес 23 години по късно вече имаме напълно автоматизирана система с прецизни методи за необходимата имунохематологична диагностика.

Какво Ви помога да издържате на проблемите на системата?

Колкото и да са големи проблемите, които срещаме в ежедневната работа – толкова е по- голямо и удоветворението когато намираме правилният подход към тяхното решаване. Имам удоволствието да работя със знаещ, можещ и адаптивен екип в който всички са еднакво съпричастни към нашата обща цел, а именно извършването на точни и сигурни изследвания – всички работим съвместно – лекари, сестри, лаборанти и санитари в условията на взаимна зависимост.

Какви проблемите срещате при осигуряването на кръв и кръвни продукти?

Най-честият проблем с който се сблъскваме е осигуряването на достатъчно кръв и кръвни продукти. Много хора все още се страхуват да дарят кръв, кръводаряването не застрашава здравето на донорите, необходимо е само мотивация, съпричастност и малка част от личното време. Факт е, че ако има повече доброволни кръводарители ще се пресече черният пазар на кръвта. Не е необходимо да чакаме наш близък да се нуждае от кръв за да отидем в най- близкият център и да дарим кръв.

Естествено има проблем и в самата районизация на центровете по кръводаряване и невъзможността да циркулира кръвта от различните центрове на България до места където има огромна нужда от определена група. Ако примерно във Варна имат А отрицателна кръв и нямат пациент на който да се прелее, биха могли спокойно да я предоставят в център който има нужда от нея – това би решило много проблеми, включително и това да не се налага близките да пътуват от единият край на държавата до другия само и само да дарят за техен родственик в нужда в съответен районен център.

Самата болница организира акции по кръводаряване.

От няколко години съвместно с НЦТХ организираме акции по кръводаряване два пъти в годината. Много е мило когато виждаме, че на тези акции се отзовават освен близките на пациентите и нашите колеги приключвайки работата си, спасили и помогнали на някой пациент, прибирайки се към вкъщи! Безкористно, искренно и истински! На тези акции се отзовават и хора случайно разбрали от медиите. За нас това е безценно, защото единствено кръвта няма аналог с който да се замести.

В Швеция примерно, когато се дари кръв освен СМС с благодарност за дарената кръв, се получават периодични обновления за това какво се случва с кръвта и кога е достигнала до конкретният пациент – по този начин донорите разбират колко е важен техният принос.

Кои са големите предизвикателства в работата Ви в „Пирогов“?

Предизвикателствата при нас са обикновенно в началото на професионалното ни развитие в Пирогов, минавайки време ние се научаваме да се справяме със проблемите. През болница Пирогов е минал много персонал, но всеки който се задържал тук поне за три години, докоснал се е до магията Пирогов – остава завинаги в сърцето си Пироговец – от тук са излезли много професионалисти вещи в работата си. Пирогов е призвание! И въпреки всичките проблеми с които сме се сблъсквали в работата си – продължаваме да осигуряваме 24 часова безотказана помощ на нуждаещите се.

Голяма част от пациентите се възмущават, когато трябва да подстигурят кръв за операция на свой близък и смятат, че кръвта трябва е налична в болница. Какво, според Вас, трябва да се направи, за да разберат защо е нужно това?

Кърводаряването е доброволен жест. Няма как да накараме някой да дари кръв насила. Имаме нужда от добра воля, съпричастност и разбиране. Кръвта е продукт с кратък срок на съхранение, освен за трансфузия при масивни кръвозагуби и различни заболявания тя се използва и за производството на животоспасяващи кръвни продукти.

Вие сте съпруга на д-р Нуфрет Алиоски. Как се схранява хармонията в семейството на двама медици?

Съхраняваме я с любов и внимание един към друг. Заедно сме 24 години, заедно вървим по изпълнения с предизвикателства живот. Научихме се взаимно на търпение и уважение към труда на другия, научихме се да правим компромиси.

А Вие как се справяте с напрежението от работата?

 Обичам да ходя на народни танци, там се чуствам по различен начин, зареждаш се, релаксираш, тези ритни карат сърцето ми да тупти по-различен начин, но последните месеци все не остава време за тях, сега гледам да ходя поне на фитнес, очакваме с нетърпение месец август когато ще посетим националният събор в Жеравна, ще се потопим в магията на народният фолклор, шевиците и народната музика.