Недостигът на мед. сестри е най-същественият кадрови проблем

„Най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си“, каза здравният министър Кирил Ананиев в отговор на питане от народните представители Георги Йорданов, Георги Михайлов, Анелия Клисарова, Илиян Тимчев, Валентина Найденова, Иван Ибришимов и Георги Гьоков относно политика на МЗ по отношение на кадровото обезпечение с медицински специалисти.

Министърът обясни, че човешките ресурси в сектора на здравеопазването в България са изправени пред същите предизвикателства като в останалите европейски държави – застаряващо население и съответно застаряваща работна сила в здравния сектор, недостатъчна привлекателност за младите поколения на някои здравни професии - най-вече на медицинска сестра, неравномерно териториално разпределение в резултат на вътрешна миграция от по-малките към по-големите населени места, миграция на здравни работници в ЕС и извън него.

Въпреки посочените предизвикателства, осигуреността с лекари в България е традиционно висока.

По данни на НСИ, осигуреността с лекари към 31 декември 2018 г. е 42,4 на 10 хил. души население, като средното за ЕС е 35,1 на 10 хил. Неравномерно обаче е разпределението на лекарите в страната. Регионалните различия са в рамките на 2,4 пъти.

Осигуреността с лекари по дентална медицина в България също е традиционно висока в сравнение с останалите държави-членки, като дори е сред най-високите в Европа. При магистър-фармацевтите също се наблюдават положителни тенденции. През последните години се увеличава както общият им брой, така и броят на магистър-фармацевтите до 30 г. Броят на специалистите по здравни грижи се запазва относително постоянен през последните 15 г., с изключение на професията медицинска сестра.

„Стимулирането на интереса към професията медицинска сестра може да бъде постигнато чрез целенасочени въздействия върху отстранимите причини за отлива от професията. А именно – подобряване на работната среда, получаване на адекватно възнаграждение и оптимизиране на персонала в лечебните заведения с цел намаляване на свръхнатоварването на медицинските сестри, създаване на възможност за реално професионално развитие, утвърждаване статута на медицинската сестра като равностоен партньор в медицинския екип и прочее. Привличането и задържането на медицински сестри в професията е комплексен надинституционален проблем. МЗ в рамките на своята компетентност ежегодно предлага на МОН максимално увеличаване броя на местата на студентите по специалност медицинска сестра, съобразно капацитета на висшите училища, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация“, допълни Ананиев.

За учебната 2019/2020 г. например, МЗ е предложило да бъдат утвърдени поне 960 места за студенти по специалност медицинска сестра. В проекта на решение на МС са били заложени само 618 места. В крайна сметка са утвърдени 714 места за медицински сестри. Тоест има увеличение от 96 бройки.

За учебната 2018/2019 г. от МЗ са предложили да се увеличи броят на заявените от висшите училища места за медицински сестри със 130 – от 671 на 801. В резултат, броят на местата за студенти по специалност медицинска сестра за учебната 2018/2019 г. е бил увеличен с 47 бройки.

С разработването на изменението и допълнението на Наредба №1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването се предвижда въвеждането на ефективен механизъм за провеждане на държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти.

„С промените в наредбата министерството предвижда да субсидира базите за обучение за местата, финансирани от държавата по клинични специалности, което представлява възможност за въздействие на държавата при недостиг на специалисти по определени специалности или в определени региони. По този начин държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти ще се провежда с финансиране от държавния бюджет и няма да е за сметка на бюджета на лечебните заведения. След придобиването на специалност специализантите, за които е изплащана субсидия, ще могат да избират лечебните заведения, области или общини, определени от министъра на здравеопазването, в които ще са длъжни да работят по придобитата специалност за срок от три години.

С предвидените изменения също така, са подобрени условията за специализация по обща медицина. Предвидени са и промени, с които се цели постигане на по-голяма стабилност и предвидимост в трудовите правоотношения на специализантите, придобили друга специалност, работещи в базата за обучение или във висшето училище“, каза здравният министър.

Друга предвидена промяна е заемането на длъжностите за специализанти да се извършва след провеждане на конкурс по реда на Кодекса на труда. Разработен е и отделен раздел за лекарите по дентална медицина. Предвидено е облекчение за специализантите при допускането им до държавен изпит.

„Второто нещо, което за първи път споделям публично, е следното: След като имаме волята специализантите, които се издържат от бюджета, да работят по специалности и региони, в които има дефицит на кадри, дали да не поставим на обществено обсъждане и студентите, които учат медицина. След като се издържат от държавата, дали и те не трябва да работят по разпределение на местата, където са определени от държавата  като региони и по специалности“, коментира здравният министър.

сн.: Надежда Ненова