Броят на лекарите по дентална медицина в страната продължава да расте и към 31 декември 2023 г. е 7 607 (през 2020 г. е бил 7 312, а през 2010 г. - 6 446), като 6 583 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Това става ясно от отговора на министъра на здравеопазването доц. Силви Кирилов на въпрос на депутата от БСП Иван Ибришимов относно възможността за въвеждане на механизъм за стимулиране на млади дентални лекари да започнат практика в райони с остър недостиг на зъболекарски услуги.
По думите на министъра осигуреността с лекари по дентална медицина в България е традиционно една от най-високите в държавите членки на ЕС, като през последните 15 години е налице трайно увеличение на показателя. Съгласно данните на Евростат осигуреността със зъболекари в България за 2019 г. е 10,66 на 10 000 души, с което страната ни заема трето място по осигуреност в ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария. По данни на НСИ към 31.12.2023 г. осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е вече 11,8 на 10 000 души от населението. По данни на Министерството на образованието и науката за последните 10 години са завършили 2 833 лекари по дентална медицина – български граждани.
„Ако се запази тази тенденция, след 20 години броят на завършилите лекари по дентална медицина ще бъде дори още по-висок (8 499). От изложените данни е видно, че в страната няма и не се очертава да има дефицит на лекари по дентална медицина“, казва министърът.
Той обаче подчертава, че е налице неравномерно териториално разпределение на лекарите по дентална медицина в страната. Разликата между областите с най-висока и с най-ниска осигуреност с лекари по дентална медицина е около 3 пъти. Най-висок е показателят за областите Пловдив (18.7 на 10 000 души), Варна (16.1), София (столица) (14.9) и Перник (13.7). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (5.7), Силистра (6.3), Разград (6.5) и Монтана (6.7).
„Териториалното разпределение на медицинските специалисти (включително на лекарите по дентална медицина) следва да бъде разглеждано в контекста на задълбочаващия се дисбаланс в териториалното разпределение на населението като цяло. Сериозно влияние върху териториалното разпределение на човешките ресурси в здравеопазването оказва социално-икономическият живот в страната. Миграцията в рамките на страната от по-малките към по-големите населени места както на медицинските специалисти, така и на населението, води в крайна сметка до неравномерно демографско и икономическо развитие на различните региони и задълбочаване на проблема с осигуряването на медицинска помощ в малките и отдалечени населени места.
Изборът на един медицински специалист да работи на определено място зависи от различни фактори – най-вече възможностите за финансови доходи и за професионално развитие, на работната среда – наличната апаратура и база на лечебното заведение, самото населено място, което следва да осигури добри условия на живот и възможности за развитие и на членовете на семейството на медицинския специалист (особено на младите специалисти с деца) и др.
Активното участие на общините в процеса по осигуряване, привличане и задържане на медицински специалисти значително може да подпомогне преодоляването на небалансираното териториално разпределение и недостига на медицински специалисти на регионално ниво. Общините биха могли да предприемат действия за осигуряване на дентална помощ на населението, включително на възрастните хора, децата и социално уязвимите групи от отдалечените селски и полупланински райони. Тези действия могат да включват както привличане на лекари по дентална медицина в конкретно населено място, така и подобряване на пътната инфраструктура с цел организирано придвижване на пациенти към близките по¬ големи населени места, където ще могат да получат дентална помощ“, казва доц. Кирилов.
Според здравния министър по-равномерно разпределение на медицинските специалисти на територията на страната в средносрочен и дългосрочен план ще бъде постигнато при сближаване на социално-икономическите условия и качеството на живот между отделните региони, което ще доведе и до по-балансирано демографско развитие и разпределение на населението като цяло.
