България вече е на първо място по пушачи в ЕС, стана ясно на пресконференция днес по повод утрешния Световен ден без тютюнопушене. Публикуваните от европейската статистическа служба данни за 2014 г. показват, че с 28.2% дял на редовните пушачи (daily smokers) и с 65.2% дял на непушачите България е изпреварила доскорошния „лидер“ Гърция, където делът е съответно 27.3% редовни пушачи и 67.4% непушачи. Средните стойности за Европейския съюз са 76.1% непушачи, 19.2% пушачи и 4.7% спорадични пушачи, съобщи икономистът Димитър Събев, който цитира доклада си „Икономиката на цигарения дим“.
„Тревожно е, че у нас момичета пушат повече от момчетата. 30% от 15-годишните момичета пушат редовно срещу 20% от момчетата. Една от целите на ООН е до 2030 г. борбата с тютюнопушенето да бъде спечелена“, коментира доц. Михаил Околийски, експерт в българския офис на Световната здравна организация (СЗО).
„Кампаниите помагат дотолкова, че броят на непушачите се увеличава. Това обаче става с много бавни темпове – средно по 1% от ползващите тютюневи изделия се отказват годишно“, каза д-р Гергана Гешанова, председател на Коалицията за живот без тютюнев дим.
„Тютюнът е едно от най-големите бедствия в здравеопазването в човешката история. Той е директната причина за смъртта на 100 млн. души през 20 век, а годишно през 21 век убива 7 млн. души. Тютюнът и тютюневите изделия са заплаха за всяко лице. Той носи страдания, болести и смърт, бедни семейства и проблеми за националните икономики. 80% от смъртните случаи, свързани с употребата на тютюн, са в страни с нисък или среден доход“, посочи д-р Скендер Сила, представител на СЗО в България. Д-р Сила допълни, че СЗО ще продължи да насърчава страните членки на здравната организация да увеличат контрола върху тютюна и да ограничат намесата на производителите на тютюневи изделия в държавната политика.
Общоевропейско изследване от 2009 г. по поръчка на Европейската комисия установява, че в България тютюнопушенето допринася с 82% за развитието на рак на белите дробове, с 56% за рака на горните дихателни пътища, с 6% за други ракови заболявания, с 51% за хронични заболявания на белите дробове, с 10% за други респираторни заболявания, както и с 8% за сърдечносъдовите болести, при които България отново е негативния лидер, цитира данните Димитър Събев.
Министерство на здравеопазването чрез Регионалните здравни инспекции (РЗИ) насочва усилията си към реализиране на ефективни превантивни и контролни дейности. „През целия месец май РЗИ провеждат кампании. Имаме кабинети, които помагат с допълнителни консултации за тези, които искат да се откажат. Кабинетите предлагат безплатно измерване на въглероден монооксид и карбоксихемоглобин в кръвта чрез издишан въздух на активни и пасивни пушачи, измерване за остатъчно количество въглероден окис, определяне степента на зависимост от никотин. Всеки, който проявява съвсем малко желание да се откаже, му е нужна подкрепа“, каза зам.-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова, която се представи и като бивш пушач.
Въпреки взетите мерки, все още 28% от населението на съюза пушат, като делът на пушачите във възраст от 15 до 24 години достига 29%. Влошеното здраве и преждевременната смърт заради тютюнопушене нанасят щети в размер на 544 млрд. евро или 4.6% от брутния вътрешен продукт на съюза, гласи авторитетно проучване. Но в същото време приходите от данъци и акцизи върху тютюневите изделия в ЕС също са внушителни, съобщи Събев.
„Не се води официална статистика за този показател, но приблизително изчисление е възможно. Продажбите на тютюневи изделия в ЕС през 2010 г. възлизат на 136,5 млрд. евро. Ако приемем, че този обем е без чувствителна промяна през 2016 г., при близо 76% среден дял на акцизи и данъци в крайната цена на тютюневите изделия в ЕС, приходите от тютюневи изделия за бюджета на страните членки надхвърлят 100 млрд. евро. Сумата е многократно по-ниска от цитираните разходи от 544 млрд. евро, но проблемът се крие в това, че в огромната си част въпросните щети представляват оценка на нематериални вреди, причинени от смърт и болест. Разходите за здравната система и загубената производителност струват „само“ 33 млрд. евро и данъчните приходи ги надвишават тройно. Ако правителствата не държат на живота и здравето на населението, те ще изберат видимите акцизи въпреки огромните, но невидими щети“, пише още в доклада на Димитър Събев.
