Отново напрежение в здравния сектор, а причината този път е отмененият от Върховния административен съд медицински стандарт по спешна помощ в частта му за болниците. Председателят на Националната асоциация на работещите в спешна помощ д-р Десислава Кателиева изрази несъгласието си с решението на съда и нападна жалбоподателите.
„Питам и авторите на жалбата във ВАС: осъзнавате ли, че връщате спешната медицина в България в 20-ти век и обричате пациентите ни на обслужване в спешни отделения, състоящи се от две стаи и 4 легла, през които ежедневно минават между 30 и 100 пациента“, пише тя в писмо до медиите. Според нея организациите и сдруженията, които внесоха жалбата в съда, правят това заради финансови интереси, а не за пациентите или лекарите.
Медиите също не са подминати: „В заключение искам да попитам авторите на статиите, написани по повод на решението на ВАС относно медицинския стандарт по спешна медицина: Къде бихте отишли в спешен кабинет – в просторно съвременно спешно отделение с достатъчен брой консултанти по всички специалности, с работещи 24 часа лаборатория, рентген и шокова зала, или в частна болница, в която ще плащате за всяка консултация, или в общинска болница, в която няма денонощно рентген и лаборатория и дежури един единствен лекар за цялата болница?“
Публикуваме пълния текст на писмото без редакторска намеса:
Медицинският стандарт по спешна медицина бе написан преди една година от експертна група, създадена със заповед на министъра на здравеопазването. Необходимостта от написването на нов стандарт по спешна медицина е обоснована в Концепцията за развитие на спешната медицинска помощ, приета м. ноември 2014г. на заседание на Министерски съвет. В продължение на 8 месеца проектът за стандарт бе публикуван на сайта на МЗ за общественно обсъждане. В изпълнение на времевата рамка на Концепцията за развитие на спешната медицинска помощ, на 30.12. 2015г. министърът на здравеопазването подписа наредба №12 за медицински стандарт по спешна медицина. В съответствие на изискванията, заложени в Закона за нормативните актове, наредба №12 бе обнародвана в ДВ от 15.01.2016г.
Две седмици по-късно ЦЗПЗ, сдружението на частните болници, сдружението на общинските болници и българска болнична асоциация подадоха жалба във ВАС и оспориха 14 медицински стандарта, приети от МЗ, включително и стандарта по спешна медицина. В жалбата си тези неправителственни организации оспорваха мотивите за приемане на стандарта и настояваха отменяне на глава 4 – ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТРУКТУРИТЕ ЗА БОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ОТ ОБХВАТА НА МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ „СПЕШНА МЕДИЦИНА“. Не стана ясно защо пациентска организация застава срещу стандарт, съобразен с европейския курикулум по спешна медицина, приет от 34 европейски държави и европейската асоциация по спешна медицина. Не стана ясно защо частните болници, които никога не са имали спешни отделения, изведнъж се почувстваха репресирани, че не могат да покрият изискванията на стандарта по спешна медицина. При стария стандарт по спешна медицина нито една частна болница не разкри спешно отделение, защото съгласно закона за лечебните заведения СО работят без пациентът да си заплаща прегледа и при оскъдни субсидии от държавата. Не стана ясно защо общинските болници, които никога не са имали нито финансов, нито човешки ресурс да открият и поддържат спешно отделение оспориха стандарта.
На пресконференция на 25.02.2016г. сдружението на спешните медици НАРСМП, научното дружество по спешна медицина и пациентски организации, защитиха медицинския стандарт по спешна медицина, като единствен гарант за постигане на равнопоставен и своевременен достъп до спешна извънболнична и болнична помощ.
Поради обжалването във ВАС на медицинския стандарт в частта за болнична спешна помощ и предстоящото поетапно пилотно въвеждане и тестване на разработените протоколи за медицински триаж и ДТПА в спешната медицинска помощ МЗ отложи с наредба за изменение и допълнение на наредба №29 с 6 месеца/т.е. до края на 2016г./ изпълнението от болниците на изискванията на медицинския стандарт по спешна медицина. Последваха четири месеца заседания на ВАС и на 11 юли 2016г. същият излезе с решение за отмяна на Наредба № 12 от 30.12.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, издадена от министъра на здравеопазването /обн. ДВ., бр. 4 от 15 януари 2016 г., в сила от 15.01.2016 г./ В ЧАСТТА Глава четвърта – Характеристика на структурите за болнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“. Решението си ВАС обосновава с: „Липсата на надлежна обосновка в мотивите на наредба № 12/2015 г. по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗНА препятства извършването на съдебния контрол по същество за съобразността на подзаконовия нормативен акт с материалноправните норми, включително с принципите по чл. 52, ал. 1 – 3 от Конституцията на Република България. Посочените нарушения на административно-производствените правила са съществени, което обуславя извод за незаконосъобразност и отмяна на оспорената Глава IV от наредбата”.
В медиите се появиха заглавия, водещи до сериозна дезинформация на читателите. Вярно ли е ,че е спрян целият стандарт по спешна медицина, защото бил лобистки, бил неизпълним и в страната няма болница която да успее да го покрие. Каква е всъщност истината?
Първо ВАС не е спрял целия стандарт по спешна медицина, а само глава 4, касаеща болничната спешна помощ. Второ, ако МЗ обжалва решението на ВАС, стандартът автоматично става действащ до окончателното решение на ВАС. Трето, стандартът по спешна медицина не е лобистки, защото написването му е заложено в концепция за развитие на спешната медицинска помощ, приета от Министерски съвет и зад този стандарт не стои клика, болница, лоби, а стои държавата. Този стандарт се подкрепя и чака от години от всички спешни медици в страната и го доказаха в пресконференция дадена на 25 февруари в БТА. Смятате ли, че 8000 спешни медици са клика, която прокарва лобистки интерес. Четвърто, не е вярно, че гратисният период за достигане от болниците на изискванията, заложени по стандарт е до м. септември. Четете не изказванията на д-р Кацаров, председател на ЦЗПЗ, а сайта на МЗ, където в цитиран по-горе нормативен акт е указан срокът, с който се удължава с 6 месеца, т.е. до края на годината. Пето, вече има болница, която отговаря на стандарта и тя се казва УМБАЛ Св. Анна София. Новото спешно отделение бе изградено за 6 месеца със средства от бюджета и е вече акредитирано по новият стандарт по спешна медицина да работи като многопрофилно отделение трето ниво на компетентност.
В заключение искам да попитам авторите на статиите, написани по повод на решението на ВАС относно медицинския стандарт по спешна медицина: Къде бихте отишли в спешен кабинет – в просторно съвременно спешно отделение с достатъчен брой консултанти по всички специалности, с работещи 24 часа лаборатория, рентген и шокова зала, или в частна болница, в която ще плащате за всяка консултация, или в общинска болница, в която няма денонощно рентген и лаборатория и дежури един единствен лекар за цялата болница?
Питам и авторите на жалбата във ВАС: осъзнавате ли, че връщате спешната медицина в България в 20-ти век и обричате пациентите ни на обслужване в спешни отделения, състоящи се от две стаи и 4 легла, през които ежедневно минават между 30 и 100 пациента. Едва ли знаете това, защото никой от вас никога не е бил спешен медик и всъщност целият шум се вдига заради финансови интереси, а не заради спешния пациент или медик, които единствени зависят от този стандарт.
д-р Д. Кателиева, председател на НАРСМП
