Ниска заболеваемост от рак, висок дял медикаментозни терапии с публично възстановяване на разходите, една от държавите с най-голям брой апарати за лъчетерапия сред държавите от ЕС – това е част от профила на България по отношение на рака, публикуван вчера от Европейската комисия.
На този фон страната ни е една от двете в целия ЕС (заедно с Кипър) с увеличаваща се смъртност от ракови заболявания. Всички останали държави за последните десет години отбелязват намаляване на смъртността.
В профила на страната ни като проблем се отбелязват и още редица фактори: липсата на раков регистър, която впрочем се смята за една от основните причини за отчитаната ниска заболеваемост от нашата страна; високата степен на разпространение на рисковите фактори за рак; липсата на скрининги за рак, водеща до късно откриване на заболяването и последващо по-трудно лечение; липсата на данни за преживеяемост на онкоболните у нас; недостатъчна достъпност на грижите за болните от рак, свързана с преките плащания за услугите за лечение на рака, недостига на медици и неравномерното разпределение на специализираните лечебни заведения на територията на страната.
Така положителните тенденции през последните години у нас, свързани с въвеждане на нови терапии и закупуване на съвременна апаратура, не успяват да компенсират всички останали фактори, които в комбинация да доведат до по-ниска смъртност от онкологични заболявания, сочи профилът на България.
Достъпът до подходящи лекарства за лечение на рак е в основата както на лечението, така и на палиативните грижи за болните от рак. България се възползва значително от тенденциите в ЕС и на международно равнище, за
значително увеличение на броя на одобрените лекарства за лечение на рак
и до разширяване на индикациите за приложение на съществуващите лекарства за рак с нови показания (т.е. за нови групи пациенти). Докато през първото десетилетие на XXI век годишният брой на новоодобрените лекарства за лечение на рак в България е около 4, през 2021 г. са одобрени 17 нови лекарства, последвани от още 15 през 2022 г. Анализ на ОИСР на избрани по показания по-нови лекарства за лечение на рак с публично възстановяване на разходите през 2023 г. показва, че България е сред държавите с най-висок дял на терапии с публично възстановяване на разходите (85%) в сравнение със средните 59% в ЕС и 54% в държавите със сходно на страната икономическо положение.
Оценките за заболеваемостта от рак през 2022 г. са били по-ниски от средните стойности за ЕС както за мъжете, така и за жените в България, а смъртността от рак през 2021 г., макар и с тенденция за ръст през последните десет години, е била близка до средната стойност за ЕС.
При българските мъже бремето от рака е значително по-голямо — както по отношение на заболеваемостта, така и на смъртността — отколкото при българските жени, сочи профилът на страната ни.
В България високата степен на разпространение на рисковите фактори за рак започва от детството и юношеството и продължава до зряла възраст.
Стойностите за страната са сред най-лошите в ЕС по отношение на повечето рискови фактори за рак,
включително тютюнопушене, консумация на алкохол, хранителни навици, ниска физическа активност, ниска степен на ваксинация срещу човешкия папиломен вирус и замърсяване на въздуха. Въпреки че процентът на хората с наднормено тегло и затлъстяване намалява с течение на времето, социалното разслоение остава високо. При българските жени с по-ниско ниво на образование вероятността да са с наднормено тегло е с 36% по-голяма. С цел справяне с рисковите фактори за рак България прие Националната програма за профилактика на незаразните хронични заболявания за периода 2021—2025 г., а през април 2024 г. одобри националната здравна стратегия до 2030 г.
Ранното откриване на рака в България представлява причина за безпокойство. За разлика от повечето други държави от ЕС
България няма програми за масов скрининг за рак
на гърдата, рак на маточната шийка, рак на дебелото черво и ректума, което обяснява ниските равнища на участие в скрининга. През 2019 г. делът на жените на възраст за провеждане на скрининг, на които е правена мамография през последните две години, е бил 36%. Покритието на скрининга за рак на маточната шийка сред жените на възраст 20—69 години е било 57 % през 2019 г. В националния план за борба с рака за периода 2021—2027 г. се предлага въвеждането на програми за масов скрининг за рак на дебелото черво, гърдата, маточната шийка и простатата.
Предизвикателствата пред достъпността на грижите за болните от рак в България се дължат на преките плащания за услугите за лечение на рака, недостига на работна сила и неравномерното разпределение на специализираните болници и диагностичните центрове на територията на страната. Все пак доставката на апарати за лъчетерапия се е увеличила двойно в периода 2012—2022 г. Въпреки че наскоро България актуализира медицинските стандарти в областта на грижите за болните от рак и въведе процедури по одобрение на болници и онкологични центрове,
текущата реорганизация на българския регистър на раковите заболявания възпрепятства мониторинга и подобряването на качеството на грижите за болните от рак
Заради проблемите с регистъра не само не е ясна заболеваемостта от онкоболести, но и не е налична актуализирана и международно съпоставима информация относно преживяемостта на пациентите с рак в страната.
Очакванията за периода 2023—2050 г. са, че ракът ще окаже значително отрицателно влияние върху психичното здраве на населението.
Като цяло през 2021 г. потенциалните години загубен живот поради раково заболяване за всички локализации на рак в България са 1 695 на 100 000 души население — с 25% по-висока от средната за ЕС (1 355 на 100 000), показва още профилът на страната ни.
Въпреки нарастването на публичните разходи пациентите в България често се сблъскват с финансови пречки при диагностиката и лечението на рака. Основната причина за това е, че разходите за лечение на раковите заболявания не се поемат изцяло от НЗОК и другите схеми за публично финансиране.
На всеки етап от лечението на пациента са необходими допълнителни плащания за онкологични грижи
По време на диагностичния процес са необходими допълнителни плащания за някои високоспециализирани и високотехнологични изследвания като туморни маркери, имунохистохимия и различни генетични туморни тестове. Въпреки че НЗОК покрива някои от тях, достъпът до високоспециализирани изследвания и образна диагностика (като компютърна томография, ЯМР и позитронно-емисионна томография) често е труден. Единствената възможност за достъп може да бъде чрез частни заведения, които нямат договор с НЗОК.
Почти винаги са необходими допълнителни плащания за медицински изделия, тъй като НЗОК не поема изцяло скъпоструващите изделия, а други поема само частично. Това включва комплекти за лапароскопия, материали за пластика на коремната стена, автоматични устройства за зашиване при отворени коремни операции и някои венозни портове, използвани при различни видове химиотерапия. Обикновено са необходими допълнителни плащания и за непрекъснатото наблюдение на пациентите. Наблюдението често се извършва формално и не в необходимата степен, което води до незадоволително качество на услугата, се посочва в профила на страната ни.
Целия профил на България по отношение на рака вижте тук.
